Остров Флорес- изгубеният свят


Преди години учени-антрополози направили уникално откритие на един индонезийски остров, което не дава покой на научните среди от цялата планета. Американско научно списание нарекло остров Флорес “Изгубеният свят”. И това се оказало самата истина.

Отивайки на разкопките, човек попада буквално в друго измерение.

Преди 18 000 години местните джунгли били обитавани от същества, които в днешно време могат да бъдат видени само във филмите на ужасите – гигантски плъхове с големината на заек и слонове-джуджета, не по-големи от кон.

Оказало се, че това все още не е всичко.

През октомври 2004 година в пещерата Лян Буя научна експедиция открила вкаменени останки от възрастен човек с удивително малък ръст, а главата му напомняла грейпфрут.

Малко по-късно били намерени кости на още седем човекообразни същества – мъже и жени. Ръстът на всеки от тях не превишавал един метър. Наред със скелетите лежали примитивни оръдия на труда на това племе – каменни ножове, лопати, игли. Изследователите направили сензационно изявление: вероятно става дума за загадъчна лилипутска раса, която по непонятни причини тайнствено изчезнала от лицето на Земята…

МАЛКИТЕ ХОРА ЖИВЕЕЛИ В ДЪЛБИНИТЕ НА ПЕЩЕРИТЕ

Скелетът бил открит в ъгъла на пещерата Лян Буя. Отначало изследователите сметнали, че това са останки на десетгодишно момче, толкова малък бил той. Но след лабораторни изследвания било изяснено, че костите принадлежат на жена на възраст около 30 години.

Белгийският професор Ян дер Маас през последната година изучавал костите на това лилипутско племе в мобилна лаборатория недалеч от Лян Буя. Той предполага, че народността на малките хора се е сформирала на остров Флорес преди милиони години.

“Ние не отделяме голямо внимание на това събитие, а трябва – казва той. – Възможно е човечеството да стои на прага на велико откритие. Кой от нас не помни митовете за гномите – ниски на ръст създания, охраняващи съкровища в подземния свят? А ето че флореските малки хора също са живеели в дълбините на пещерите. Средновековните легенди за драконите се появиха чак след като френски селяни се натъкнаха на кости от птеродактил. Не е изключено и приказките за гномите в Европа да са започнали да се съчиняват, когато са открити техни скелети” – казва професор Маас.

ВЪЗМОЖНИ СА РАДИАЦИОННИ МУТАЦИИ

Между другото, във Флорес също битуват такива легенди. Още португалските изследователи през ХIХ век забелязали, че туземците вярват в съществуването на “ебу гого” – злобно племе джуджета, криещо се в джунглите на острова. А сътрудникът от Държавния университет в Джакарта Муса Мухамад казва следното: “На мен ми е странно, че находката от скелет на малки хора, джуджета, стана такава сензация. Та нали науката и по-рано е допускала, че живите същества на островите могат да еволюират в зависимост от количеството на храната. Например за слоновете тя се оказала недостатъчна и затова те започнали да намаляват размерите си. За плъховете пък обратно – оказала се прекалено много и те съответно много пораснали. Разбира се, за такава еволюция са били необходими хиляди години. Същото е и с човека. Да вземем например племето на африканските пигмеи – те са изглеждали като гномите, а с яденето в пустинята винаги е имало проблеми. Във всеки случай версиите са прекалено много. Сега ние очакваме експедиция от Австралия, която ще изследва пещерата Лян Буя за радиоактивност.

Появи се предположение, че мутацията на хора и животни на остров Флорес била предизвикана от висок радиационен фон, нещо като силен ядрен взрив.

Дали това е било падане на метеорит или друг инцидент, учените тепърва ще установяват. Подобни по големина плъхове се появили след френските ядрени опити на тихоокеанския атол Муруроа. Там тези животни не само оцелели, но и станали два пъти по-големи – радиацията им подействала”.

ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕКА

Екзотичните версии са доста, но яростните спорове около сензационната находка на остров Флорес не стихват и до момента. И има защо. Ако съществуването на тайнствената лилипутска раса все пак се потвърди, ще се наложи да се преразгледа цялата теория за възникването на Homo sapiens (разумния човек), появил се на земята преди около 25 хиляди години. Получава се така, че бъдещите ловци на мамути не са били единствените владетели на Земята. Напълно вероятно е те да са имали конкуренти с еднометров ръст. А те, независимо от своя мъничък мозък, са били достатъчно мъдри, за да си изработят професионални оръдия на труда, с помощта на които преследвали и убивали слонове джуджета и огромни гущери. Някой от учените дори предположил, че праисторическите лилипути поначало населявали най-малко половината Земя, но загинали в резултат на войни с расата на обикновените хора.

СПОРОВЕТЕ В НАУЧНИТЕ СРЕДИ СТАВАТ ВСЕ ПО-РАЗГОРЕЩЕНИ

През май 2006 година едно научно издание под ръководството на доктор Робърт Мартин от Чикаго провело обстойно изследване на скелета на тези “малки хора”, след което заявил, че сензацията е доста преувеличена. Според него това бил скелет на малък човек, страдал от рядка болест, съществено намалила размерите на мозъка му. Но това твърдение веднага било оспорено от професор Уилям Джанхерс от Нюйоркския университет. Той веднага попитал какво биха казали тогава за другите открити скелети.

Нима на остров Флорес са съществували много такива болни хора.

Масло в огъня на тези спорове наляла още една находка на антрополози в пещерите на остров Суматра. Те открили вкаменени кости на човекообразно същество с ръст, по-малък от метър. Или лилипутите от Флорес са имали възможността да плават с лодки, или на Земята действително са съществували не един, а няколко народа-джуджета. И не само това: те вероятно са се намирали на един доста висок за времето си стадий на развитие.