Котките с мисия в историята


Според някои котките са мързеливи същества, които прекарват по-голямата част от времето си в сън, но тези животни са изпълнявали важни мисии през цялата история и дори са поемали военни и разузнавателни задачи, съобщава египетския „Сасапост”.

Материалът припомня котката Лари, мъркаща в кабинета на британския министър-председател, или котката, удостоена с най-високо британско отличие за храброст в битка.

Ловецът на мишки в резиденцията на британския премиер

Лари се смята за главен ловец на мишки в резиденцията на премиерите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и може да бъде намерен на официалния уебсайт на британското правителство.

Лари влезе в ролята на главен ловец на мишки и е известен още като котката на Даунинг Стрийт, улицата, на която живеят британските министър-председатели. Старата сграда, построена през 1684 г., подобно на повечето подобни структури, страда от нашествие на гризачи, които застрашават безопасността на важни документи и ценни мебели.

Хората в Обединеното кралство много харесват котката и популярността й е толкова голяма, че дори Дейвид Камерън, бившият министър-председател на Великобритания, се опитва да опровергае слуховете за неприязън към Лари. Така по време на прощална среща в парламента премиерът каза: „Има слух, че по някаква причина не харесвам Лари. Харесвам го. И имам снимки, за да го докажа. "

След това вдигна снимка с котка, седнала в скута му, и добави: „За съжаление не мога да взема Лари със себе си, той живее в тази къща, където всички го обичат толкова, колкото аз.“ ...

Основната задача на Лари е да лови гризачи в резиденцията. Тази традиция се появява по време на управлението на Хенри VIII, но става официална едва през 1929 година. Котката Уилбърфорс се смята за най-сръчния ловец на мишки - той заема позиция в резиденцията на министър-председателите в продължение на 13 години, пенсионирайки се през 1986 г. След дълги години вярна служба той отиде да живее при един охранител.

Лари беше повишен в главен ловец на мишки през 2011 г., а пресцентърът на Даунинг Стрийт отбеляза силния ловен инстинкт на котката, развит благодарение на дълъгживот по улиците на Лондон, след като остава без дом, преди да започне кариерата си.

Въпреки че първоначално е малко мързелив и с неохота да изпълнява задълженията си, след известно обучение започна да лови по-активно гризачи.

Доста често, в очакване на пресконференцията на премиера, камерите на Даунинг Стрийт хващат в кадър котката Лари, която се облизва на входната врата или се грее на слънце.

Пощенски куриери в Белгия

През 1876 г. белгийският град Лиеж решава да използва котки за доставка на пощенски пратки. Властите смятаха, че това е най-ефективният начин за транспортиране на писма, така че белгийското асоциация за обучение на домашни котки обучи 37 домашни любимци да доставят водоустойчиви торбички, вързани на врата им. Котките били пуснати на работа в провинцията, на километри от дома.

Писмата са доставени във водоустойчиви торбички, за да се предотврати повреда на хартията и текста, написан върху нея, а самата идея била предложена, за да могат жителите на Лиеж и околните села да общуват лесно помежду си.

Според статия в „Ню Йорк Таймс” от 4 март 1876 г., "освен ако престъпните кучета не нападнат пощенски котки и не откраднат писма, те ще бъдат доставени бързо и безопасно."

Една от котките, обучена да доставя поща, си свършила работата успешно и се завърнала у дома за по-малко от пет часа. Други котки обаче се нуждаели от цял ден, за да изпълнят тази мисия, тъй като предпочитаха спокойна разходка и може би успявали тук-таме да изпият купа мляко. Изглежда котките не са склонни да се придържат към график, който не отчита нуждата им от почивка.

Възможно е белгийското общество за възпитание на домашни котки да е вдъхновено от схемата за котки като част от така наречените котешки надбягвания, вероятно много популярни в Северна Европа около 1860-те.

Не е известно защо тази практика е изчезнала, но може би хората са осъзнали, че би било много по-ефективно сами да доставят поща, вместо да я привържат към врата на котката и да оставят животното на полето с надеждата, че ще достигне успешно до адресат и ще се върне у дома.

Котки „под пагон”

Котките отдавна са оставили своя отпечатък в историята на войната. Поразителен пример е Кримският Том, известен още като Севастополския Том, който спаси британските и френските войски от глад по време на Кримската война през 1854 година. Както знаете, войниците превземат руския град Севастопол и не могли да намерят храна, но котката успяла да ги отведе до доставките, направени от руските военни и цивилни. След смъртта му през 1856 г., препарираната котка е дарена на Националния армейски музей в Лондон.

Котките също така се представят добре и във флота. Разпространението на гризачи представлява заплаха за храната на борда на корабите, както и за здравето на екипажа. Нещо повече, те гризат въжетата, което застрашаваше безопасността на корабите.

В този контекст не може да не се спомене котката Саймън, единствената котка, удостоена с медала Мери Дикин, най-високата чест на Великобритания за храброст на животните в битка. По важност тази награда е еквивалентна на Кръста Виктория, най-високата британска военна награда.

Саймън получил медал за помощ при спасяването на офицери от Кралския флот по време на Китайската гражданска война през 1949 г., когато котката защитава складовете за снабдяване на борда на британския кораб HMS Amethyst от нахлуването на мишки по време на обсадата, продължила 101 дни. Корабът претърпя няколко атаки и беше взривен, като получи множество щети. Ситуацията се влошила, когато мишките започнали да се размножават бързо в различни части на кораба, което започна да представлява реална заплаха за безопасността и здравето на екипажа на кораба, но Саймън се оказал на висота и благодарение на него, след два месеца броят на гризачите е значително намален.

На 11 ноември 1949 г. Саймън пристига в дома си в Англия, а на 11 декември трябвало да присъства на официалната церемония по награждаването с медала на Дикин. Но две седмици преди събитието котката се зарази с вирус. Лекарите предписват курс на лечение, включително антипиретични инжекции. Раните във войната обаче сериозно отслабили сърцето му и на 28 ноември той почина.

Котките-шпиони от Студената война

През 60-те години ЦРУ се опитва да обучи котки да шпионират съветските посолства. Идеята била да се имплантират микрофони, сензори и антени в телата на животните, за да се записват дискретно разговори. След това котките трябвало да бъдат научени да изпълняват командите - да се движат и да действат в съответствие с инструкциите.

„Правителството на САЩ използва гарвани, гълъби и дори котки като агенти, за да шпионира американски врагове по време на Студената война“, пише Том Вандербилт, автор на статия за списание „Митсониън”.

От ЦРУ настоявали, че с правилното обучение котките могат да станат отлични шпиони и с проводници за запис на глас върху тях, те могат да се скитат незабелязано. Планирало се животните да бъд0ат контролирани с помощта на аудио сигнали и котките се изпращали там, където могат да записват разговорите на важни лица, например съветски лидери.

„Разрязваха котката, вкарваха в нея батерии и ги завързаха с жици. Беше чудовищно “, казва Виктор Маркети, помощник-директор на ЦРУ, за историята на Project Acoustic Kitty.

В хода на тази операция външният вид на котките агенти не би трябвало да се променя: да няма хематоми или подозрителни белези. Чрез работата на звукови специалисти, ЦРУ създава три четвърт инча (1,9 см) предавател, който е имплантиран в основата на черепа на котката.

Според оцетките допълнителните хирургични и обучителни разходи са увеличили общите разходи по проекта до около 20 милиона долара, докато котките най-накрая станали готови за изпълнение на задачи в света на „плаща и кинжала”.

Въпреки това, още по време на първата мисия, котка-ажгент била ударена от такси на пътя и така и не достига целта. През 1967 г. проектът е закрит. „Дори котката да не беше блъсната от кола, не съм сигурен колко дълго щеше да оцелее след операцията“, каза Джефри Ричълсън от Националния архив за сигурност пред в. „Телеграф”.