Пушене на наргиле в домашни условия


Независимо, че наргилето се свързва изцяло с традициите на Ориента, съществуват няколко крайно противоречиви хипотези за произхода му. Едни изследователи го свързват с Европа, други с Америка, трети с Индия, Персия, Африка и т.н.

Но, така или иначе хората от Близкия изток, Източна Азия, Египет, Арабия, Северна и Източна Африка са прекарвали часове, пушейки от наргиле смес от опиум и ароматни билки.

Днес този уред, известен още и като водна лула се радва на голяма популярност по целия свят, в това число и у нас.

Ако искате да се радвате на това малко удоволствие и в домашни условия, ето какво трябва да знаете

Макар и да са доста оспорвани от лекарите, любителите на наргилето твърдят, че то е най-безопасният начин да се пуши тютюн. Като цяло тютюнът за наргиле представлява нещо като конфитюр-мокър и лепкав. При пушенето той не гори, а изсъхва, без да се превръща в пепел.

Наргилетата се различават по размер, материалите, от които са направени, от сложността и качеството на изработката, а някои са инкрустирани с полускъпоценни камъни. 

Как да ползваме наргилето?

Стъкленицата се пълни с течност, така че при потапянето на тръбата, най-ниският ѝ край да е на няколко сантиметра под нивото на течността. След това уплътнителят се закрепя здраво и херметически към стъкленицата. В чашката се поставя тютюн, така че да може през него да минава въздух и чашката се закрепя в горния край на тялото. Чашката над тютюна се покрива с алуминиево фолио, на което се правят няколко дупчици. След това върху него се поставят нагорещените въглени. Фолиото предпазва от вдишване на пепел от въглена и задържа топлината при тютюна.

Когато се дърпа през чибука, въздухът минава през въглена. Въгленът не изгаря тютюна директно, а го изпича, от което се получава дим. Димът слиза по тръбата до течността в стъкленицата. Въздухът излиза като мехури, като преминава през течността и излиза на повърхността на течността в стъкленицата, от където попада в чибука. При дърпане димът от стъкленицата влиза в дробовете на пушача, а понижаването на налягането стартира същия процес наново. При преминаването на въздух през въглена, той се разгаря, което му позволява да не загасне докато се пуши. При пушене, димът може да не се вдишва, а да се задържа в устата. Рецепторите в устата улавят аромата на тютюна, така че това може да бъде напълно достатъчно.

Наргилето трябва да бъде затворено херметически докато се пуши. В противен случай въздухът, който не е минал през въглена и тютюна ще разрежда дима. Водата филтрира част от дима и премахва част от вредните газове.

Когато пушите наргиле, не е добре да го комбинирате с големи количества алкохол, нито пък да слагате алкохол в стъкленицата вместо вода. Ако искате течността да е ароматна, добавете сок от нар или розово масло. 

Пушенето на наргиле най-често е споделено удоволствие, но не забравяйте хигиената и винаги след подаване на мущука сменяйте накрайника.

Не поставяйте наргилето високо - то трябва да стои на пода. Изключение се прави само за малки декоративни наргилета. Също така не използвайте друг тютюн, освен такъв, който е специално изработен за целта.