Самотата като епидемия и остър социален проблем


Истина е, че както никога досега формите на общуването са толкова разнообразни и достъпни. И в същото време сме толкова отдалечени един от друг.

Но в епохата на онлайн комуникациите нещата се случват именно по този начин. Всъщност, нека я наричаме епохата на самотата.



Кристиано Роналдо има 120 милиона, Барак Обама - 53 милиона, Доналд Тръмп изостава с 24 милиона... последователи във Facebook, разбира се.

Обаче...Колко от Вашите Facebook приятели са свободни за чаша кафе и разговор офлайн?



Една от най-големите промени в начина на живот на световното население, е значителното увеличаване броя на хората, които живеят сами.

Във Великобритания повече от една четвърт от домакинствата са съставени само от един човек. Това прави 7,7 милиона души, които обаче се очаква да нараснат с още около 2 милиона за следващото десетилетие. Това е и причината на остова да поставят основите на Министерство на самотата, за което ще отговаря зам.-министърът по въпросите за спорта и гражданското общество Трейси Крауч.

Тази цифра отчасти се дължи на това, че възрастните хора, чиито партньори са починали, остават да живеят в дома си сами. Около 2,2 милиона души над 75-годишна възраст са самостоятелно домакинство - 430 хиляди повече от 1996 г.



Друга част от статистиката са самотните родители, чиито деца напускат дома, както и двойките, които се разделят и заживяват поотделно. В Обединеното кралство около 2,5 милиона души на възраст между 45 и 64 години живеят самостоятелно - почти 1 милион повече за последните 2 десетилетия, което я прави най-бързо нарастващата възрастова група.



Но се оказва, че самотният живот не е задължително проблем.

 

The International Journal of Ageing and Later Life скоро публикува статия, в която оборва представата за самотните възрастни хора.

Един от разделите, озаглавен The Possibility of Positive Loneliness, твърди, че уединението и тишината могат да се разглеждат като необходими изисквания за творческа работа.

Има разлика между самостоятелното живеене и самотата. Някои хора предпочитат собствената си компания и се наслаждават на спокойствието. Американската есеисистка Алис Колър, избрала да стане отшелник, споделя:

"Да бъдеш отшелник означава да се чувстваш добре сам. Да бъдеш сам, луксозно отдал се на своите дела, осъзнаващ пълнотата на собственото си присъствие, а не отсъствието на други. Отшелничеството е постижение".



Психолози от Downing Street Behavioural Insight Team разглеждат как поведението и психологията може да се използват за справяне със самотата:



Рискът от смъртност



Д-р Дейвид Халпърн на среща в Швейцария е помолен да обясни как правителството ще насърчи възрастните хора да останат активни.

"Ако има човек, който те обича; с когото можеш да разговаряш, когато имаш проблем, това е по-силна предпоставка да бъдеш жив след 10 години и важи повече от всеки друг фактор, със сигурност повече от тютюнопушенето".

Той коментира също настаняването на хората в социални домове, както и желателното връщане на пенсионерите на работа.



Всъщност, д-р Халпърн се позовава на метаанализ от 148 проучвания за връзката между изолацията от обществото и смъртността, проведени от учените от Brigham Young University и University of North Carolina.

Изследователите успяват да надникнат в живота на около 309 хиляди души за период от 7 и половина години. Резултатите доказват, че онези, които имат по-активен социален живот, имат 50% шанс за по-дълъг живот, отколкото онези, живели в изолация.

Разбира се, проучванията се съобразяват с редица фактори - пол, възраст, здравен статус, причина за смъртта (ако има такава) и др.



Социалният човек



Това изследване доказва, че всеки човек има по-добър здравни показатели, когато социалният му живот е активен. Човекът е социално създание и липсата на контакти може буквално да го убие.

Изводът от американското проучване е, че преди много години смъртността е била висока при новородени, лишени от родителски грижи, дори когато се спазват всички здравни изисквания и медицински практики.

Именно тогава е установено, че липсата на социален контакт убива. Откритието спомага за промените в практиката, което значително намалява процента на смъртността в сиропиталищата.


Учените насърчават хората да се социализират повече за справяне с проблема. Болниците и различните клиники трябва да осигуряват подкрепата на пациентите при прилагането на режимите на лечение и тяхното спазване.

За успешни резултати отделните личности трябва да поемат своята отговорност. Не бива просто да се показвате на вратата, за да вземете вестника си, създайте контакти с новодошлите, приобщете съседите си в нещо "по-голямо", предложете подкрепа, ако е необходимо.

Би било добре държавата да предоставя информация за ползите за здравето от общуването и участието в най-различни дейности.

Британското правителство информира, че има доказателства за над 200 хиляди души, които не са имали контакт с роднина или близък повече от месец и половина, а 85% от младите хора с увреждания споделят, че се чувстват самотни през повечето време.

Световноизвестният поведенчески иконмомист проф. Даниел Кайнеман обобщава, че 15% от времето, което прекарват хората, е скучно и незадоволително. Намаляването само с 1% ще доведе до огромни ползи за човечеството.

Затова ние съветваме: Не се чудете, приемете поканата за кино, присъединете се към приятелките си на онова шумно парти и отговорете на непознатия човек, който пита колко е часът. Усмихнете се на света и той ще се усмихне на Вас.

Източник: BBC