Черупка от раковина, открита по време на разкопките на пещера с праисторически стенни рисунки във Франция, е най-старият известен музикален инструмент - и все още работи, съобщава Евронюз.

Голямата черупка е открита през 1931 г. по време на откриването на пещера във френските Пиренеи и се предполагаше, че е била церемониална чаша за пиене.

След като десетилетия наред е седяла в музей, изследователи хвърлили нов поглед и определили, че е била модифицирана преди хиляди години, за да се превърне в духов инструмент. Те поканили музикант на френски рог да се опита да засвири и той успял, издавайки дълбок, тъжен звук като алармена сирена от далечното минало.

Археолозите от университета в Тулуза изчисляват, че е на около 18 000 години. Те публикуваха своите открития в списание "Science Advances".

„Чувайки го за първи път, за мен това беше голяма емоция - и голям стрес“, каза археологът Карол Фриц.

Тя се страхувала, че свиренето на 30-сантиметровата черупка може да я повреди, но не станало. Сирената издавала ясни ноти - си, си, до...

Черупките от раковини се използвали широко в музикалните и церемониални традиции, включително в древна Гърция, Япония, Индия и Перу. Инструментът от черупка, намерен в пещерата Марсулас, сега е най-старият известен пример.

Преди това инструмент от раковина, намерен в Сирия, бе датиран на около 6 000 години, казва друг археолог от Тулуза Жил Тосело.

Последното откритие е направено след неотдавнашен опис в Природонаучния музей в Тулуза.

Изследователите забелязали някои необичайни дупки в черупката. От решаващо значение било, че върхът на черупката бил отчупен, създавайки дупка, достатъчно голяма, за да може да се духа през нея. Изследване под микроскоп разкрива, че отворът е резултат от човешка дейност, а не случайно счупване, според Тосело.

С поставянето на малка медицинска камера те открили, че във вътрешната камера на черупката е внимателно пробита друга дупка. Те също така открили следи от червен пигмент върху раковината, съответстващ на декоративен модел, открит на стената на пещерата Марсулас.

"Това откритие ни напомня, че животът им е бил много по-богат и по-сложен от боравене с обикновени каменни сечива и лов на едър дивеч", каза Маргарет Конки, археолог от Калифорнийския университет в Бъркли, която не е участвала в изследването.

Пещерата Марсулас не се намира близо до океан, така че праисторическите хора трябва да са се движили широко или да са използвали търговски мрежи, за да получат черупката, казаха Конки и изследователите.

„Това, което прави черупките от раковини толкова интересни, е, че образуваната от природата спираловидна кухина напълно успешно резонира музикално“, казва Расул Мортеза, композитор в Монреал, който е изучавал акустика на раковините и не е участвал в статията.

Използвайки 3D реплика, археолозите планират да продължат да изучават гамата от разкрития на рога.