Ако сами не спадаме към тази графа, то със сигурност познаваме поне един човек, който се превръща в истински звяр, когато му пристърже коремът. Както се казва (вече) - не си ти, когато си гладен.

И това си е напълно вярно. И макар и според Time, учените да нямат категоричен отговор каква е връзката между двете състояние, все пак има две основни хипотези, които звучат достатъчно правдоподобно. 

Снимка 362882

Първата е, че организмът има нужда от своето гориво, за да контролира всички процеси. Сред тях е контролът на емоциите. А когато сме гладни, тази регулация е силно затруднена.

Горивото се изразява в глюкозата, която тялото произвежда като продукт от консумираната храна. Въпреки че мозъкът ни е само 2% от целия организъм, той консумира цели 20-30% от енергията. Затова липсата на храна може да доведе до промяна в редица от процесите му.

И не говорим само за трудни за контролиране емоции, а и за липса на концентрация например. Това си е, един вид, инстинкт за самосъхранение - когато няма с какво да се храни, мозъкът ни кара да мислим само за това. Всичко останало се възприема като дразнител и предизвиква гняв.

Снимка 350420

Освен това, хормоните, които изпращат сигнал към мозъка, че е време да се яде, въздействат на част от онези участъци, отговорни и за стреса и неспокойството. Те идват при липсата на храна, която е основна необходимост на всяко живо същество.

Има го обаче и обратният процес - когато сме под стрес, по-често посягаме към храната. Напрежението в работата също допринася за това да станем раздразнителни и дори агресивни, когато дойде време за обедна почивка. 

А решението е само едно, и е доста просто - да хапнем. Но не да се нахвърляме на всичко, което очите ни видят. По-често и по малко. И, разбира се - здравословно. Така ще си набавим необходимото гориво и на околните няма да им се налага да бягат надалеч, когато ни пристърже коремът.