сн. Ватиканския музей[/caption]
Повече от хилядолетие след раждането на тази легенда, италианския творец Джан Лоренцо Бернини получава поръчение от Ватикана да направи скулптурна композиция, която да възпява религиозната сцена. Творбата му трябва да украси базиликата Свети Петър.
Джан Лоренцо Бернини - автопортрет

10 дни пренасят статуята от ателието на Бернини до Скала Реджа.
Поставена е така, че слънчевите лъчи, които огряват базиликата да създават божествен ефект върху фигурната на императора. Но, въпреки своята масивност, тя продължава да стои твърде дребна на фона на огромното стълбище.

Веднага след поставянето му, "Видението на Константин" става обект на широки критики към работата на прочутия скулптор. До този момент Бернини бил много популярен сред римската аристокрация и населението на империята. Сега обаче хората го обвиняват, че статуята била крайно нереалистична, освен това кръста не се забелязвал достатъчно добре, особено от онези, които не знаят митичната история за появата му в небето.

Недоволство будело и самия образ на императора, който бил изваян като като млад мъж с къса брада, а историческите сведения показвали, че по време на случката той изобщо не изглеждал по този начин.
Константин е яхнал кон, но няма никакви атрибути на ездач - дори е без седло и юзди. Самото животно също изглеждало на хората крайно нереалистично - в името на това да постигне впечатляваща поза, конят на Бернини е с твърде дълъг врат, огромна опашка и странни уши.

Така въпреки огромните усилия на Джан Лоренцо Бернини, статуята му на император Константин остава едно от най-подценяваните и критикувани творби във Ватикана.
И до днес тя продължава да стои на същото място, но остава "невидима" за очите на повечето посетители, защото може да бъде забелязана само от един определен ъгъл от портиката на "Свети Петър".
Но, все пак тя си остава в историята на изкуството...