Празникът на Баба Марта е символ на пролетта, който свързваме с пожелания за здраве и плодородие. Това е началото на новия цикъл в природата.

Старите хора казват, че пред всяка къща стопаните трябва да закачат пресукани червени конци. Като ги видела, Баба Марта се засмивала, изгрявало слънцето и всичко се стопляло. Затова всяка година на 1 март си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.

Вярва се, че мартениците пазят къщата да не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки.

Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила

 Откога е традицията за мартеничките

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.

Тези легенди са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около огъня бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора.

Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените печели хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ.

По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщият хан. Но изведнъж до него долетяло пъстро птиче и заговорило с човешки глас: "Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни крила. Летях с теб по целия път, за да ти помогна в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина."

Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: "Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти". Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие. Легенди за Аспаруховите българи и мартеницата има няколко.

От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.

"Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде" — думал й свекърът. "Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!". "Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "Баба Марта" и да носи само добрини на хората.

Как да си направим мартеници

Мартениците представляват усукани вълнени, копринени или памучни червени и бели конци. От тях са направени пискюлчета, кръгчета, топчета, квадратчета, човешки и животински фигурки, като най- разпространените са тези на Пижо и Пенда. Освен да ги купите от магазините мартеници спокойно могат да бъдат направени и в домашни условия.

А това съвсем не е толкова трудно, колкото си мислите. Материалите, с които трябва да се сдобиете, ако сте решили да изненадате близки и приятели с домашно направени мартенички, са: бяла и червена прежда - еднакво дебела; ножица; мъниста. Ако досега не сте правили мартеници, започнете от най-лесните – гривнички. Те се правят от 4 конци - 2 бели и 2 червени. Плетката се постига, като се правят усуквания и възелчета първо с единия цвят, после с други цвят и така, докато стане по-дълга връзчица. Друга идея е за Пижо и Пенда, разбира се. За целта вземете вече готова мартеница и разучете техниката за връзване.

Всички видове червено бели панделки също са добра идея. За тези, които са на ти с плетенето на една кука, не би било проблем да изплетат мартеница – розичка за дамите. Ако желаете да направите по-голяма мартеница за дома, когато е готова, би било хубаво да залепите магнит на задната ѝ страна, след което лесно може да я поставите на хладилника или на някое друго представително място.

Мартениците символизират знанието за единството между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. Двете влакна, усукани едно в друго, имат сечението на знака на хармонизираните енергии Ян и Ин. Поради това е задължително мартеницата да се завърже на двоен ключ в началото и края и никога - на възел. Ако се направи, енергиите спират да текат правилно.