Колкото и да ви е чудно заигравката с токчетата започва от мъжете. Елизабет Семелхак е куратор в Музея на обувките в Торонто. В статия за Би Би Си тя обяснява, че векове наред високият ток е използван в Близкия Изток, и то за улеснение при езда. Доброто яздене на конете било съществено важно за бойния стил на Персия (днешен Иран). Изправяйки се върху жребеца, токът в скобата давал на войника стабилност, така че да стреля с лъка си по-ефективно.
През 17 век персийският шах Абас имал най-голямата конница, а и искал да се съюзи със Западна Европа, за да победят общия си враг - Османската империя. Затова той изпратил първата персийска дипломатическа мисия в Русия, Германия и Испания. Когато мъжете от европейската аристокрация видели обущата на персийските войници, ги възприели като израз на мъжественост и започнали да носят подобни, за да повдигнат мъжкото си самочувствие, а и им придали символиката на висок статус в обществото.
С разпространението на тенденцията аристократите увеличили значително височината на тока, за да подчертаят своята класа. Всъщност висшите класи често използвали непрактичността и неудобството като признак за своята привилегированост. Логиката им била следната: само някой, на когото не му се налага да работи на полето или да върви дълго, може да си позволи да се разхожда в толкова непрактични обувки.
Най-бележитият колекционер на високи обувки по това време бил френският крал Луи IV.
Английският крал Чарлз II пък носил обувки с червени токове по време на коронацията си, въпреки че бил висок цели 185 см. Няколко години по-късно Луи забранил червени токове да се носят извън неговия дворец. Във всеки случай в наши дни идеята на Кристиян Лубутен за червените подметки намирисва на аристократизъм от 17 век. Може би затова успява толкова лесно да ги превърне в един от най-разпознаваемите емблеми на лукса и класата.
И тъй като жените по това време искали всячески да демонстрират равенството си, си правили къси прически, слагали пагони по дрехите си, пушили лули, слагали мъжки шапки и др., поредният им опит за присвояване на мъжките власт, сила и възможности, бил именно високият ток.
До края на 17 век обувката на ток била унисекс. След това постепенно формите се изменяли в по-квадратна и ниска за мъжете и по-заоблена и стройна за жените. Появили се и острите обувки, като идеята им била дамските крака да изглеждат малки и деликатни, показвайки се като връхчета под дългата пола.
Малко по-късно обаче се появява интелектуалното и духовно движение на Просвещението, което носи със себе си нови принципи, морал и разбирания за образованието вместо привилегията като култ. Тогава мъжете започват да носят все по-практични дрехи, аристократите стават много по-семпли в стила си, премахват бижутата и светлите цветове, а облеклото спира да им служи за демонстрация на социална класа. Тя не била толкова важна, колкото това дали можеш да бъдеш достоен гражданин.
На жените пък се гледало като на емоционални, сантиментални и необразовани същества, които носят ирационални облекла. Високият ток бил смятан за глупав и женствен и затова бил тотално отхвърлен от мъжете през 1740 г.
Само 50 години по-късно, след Френската революция, високият ток изчезва и от краката на жените.
Тенденцията се завръща чак в средата на 19 век, когато първи ги популяризират фотографите на еротични и порно сцени. Оттам произлиза и асоциацията за високия ток като еротично украшение.
Оттам нататък с историята сте запознати: височините на модата нямат край – платформи, холандски токове, тънки или дебели, прозрачни или червени, в сандали, ботуши или нещо друго, те ни дават самочувствие, грация и от време на време мазоли.
В крайна сметка, излиза, че пак мъжете са виновни за нашите страдания, отстъпвайки ни благородно честта да носим високи токчета.
