Човекът, за когото материалните неща нямат стойност, а протегнатата ръка е най-висшата ценност

Облечен е като странник от миналото – шаячна аба, цървули, а старите му и износени дрехи поразително напомнят дрипавото палто на Серафим. И двамата могат да имат нови одежди, но се отказват от тази възможност, за да помогнат на другите.

И както казва Йовковият герой, може така да се явят пред Бога: „Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно”. И имената са им едни такива – приказни и възвишени, свързани с красотата, с чистотата, с неземното.

Дядо Добри постави на едно ново ниво представата за доброто. Ако само до преди няколко години смятах, че аскетите са останали в миналото и че пещерата на свети Иван Рилски е само една красива легенда, днес по-лесно възприемам факта, че има хора, готови напълно да се откажат от собственото си удобство и да се отдадат на благородна кауза. Дядо Добри събираше дарения за църквата и успя да подпомогне изграждането на храм в Елин Пелин, ремонта на катедралния храм „Св. Александър Невски” и др. Със сигурност сумата, която е превел, надвишава 70 хил. лв.

Правеше го, седнал на стълбите на храма, свенливо гледайки към земята

Години наред живя в родното си село Байлово и всеки ден изминаваше пътя оттам до София, за да бъде неизменно на своя пост. Пътуваше с автобус, защото краката вече не го държаха. А шофьорите го познаваха и не му взимаха пари за билет.

Когато бил млад обаче, се придвижвал пеша до столицата, като ежедневно изминавал 25-те км в двете посоки. Така напомня да делото на таксидиотите – пътуващи монаси през Възраждането, които събирали дарения за манастири.

За неговата съдба се знае малко. Той е роден на 20 юни 1914 г и дългият му път през повечето време е бил труден. Жени се и има четири деца, но избира служенето на бога пред семейството.

По време на бомбардировките в София през Втората световна война снаряд пада близо до него и той губи слуха си. Подобно на родните възрожденци не обича да говори за себе си и за делото си.

„Да вярваме в Бога, в доброто, в добрите хора и да правим добрини, защото човек се запомня с добрите дела” – е посланието на светеца от Байлово към всички нас.

Цял ден днес в църквата на село Байлово ще продължи поклонението пред дядо Добри. Той почина на 103-годишна възраст вчера.