Тя е голяма само няколко сантиметра, но всеки един от тях носи безценно значение за  човешката праистория.

Вилендорфската Венера е открита през 1908 година от австрийския археолог Йозеф Сомбати на палеолитното находище край Вилендорф - малко селце в Долна Австрия.

Статуетката изобразява женска фигура с пищни форми и според археолозите датира отпреди около 24 – 30 хиляди години от времето на Каменната ера.

11-сантиметровата Венера е издялана е от оолитен варовик, нехарактерен за околността, и е оцветена с червена охра.

Древен символ на плодовитостта

Творецът, издялкал миниатюрата е наблегнал на тези части на тялото, които подчертават майчинството - пищен бюст, уголемен корем, широк ханш и бедра и акцент върху половите органи.

Лице върху пищната фигура няма, а на главата й има сплетена коса или шапка, изобразена като 7 концентрични кръга един върху друг. За числото 7 е известно, че е смятано за магическo и носещо късмет.

Някои учени свързвят тази каменна фигурка с култа към плодородието и култа към продължаването на рода.

След откриването и наименуването на Вилендорфската венера са открити много подобни статуетки из Европа. Всички те са наречени палеолитни Венери, макар че далеч предшестват митологичната Венера.

Днес статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.