Династията Ротшилд - от търговци до богатство за 1.7 трилиона долара


Много е изписано за фамилията Ротшилд и историята на банката, основана от Майер Ротшилд и петте му сина. Всички сме чели за огромното влияние на банкерския клан в Европа, участието им в свалянето на Наполеон, в изграждането на първите железопътни линии и умението им да печелят от кризи. Сега династията притежава активи, които се оценяват на близо 1.7 трилиона долара.
В редовете по-долу ще си припомним важни моменти от историята на Ротшилд и ще потърсим ключа към успеха на една от най-могъщите фамилии в света.

Началото – Майер Ротшилд

[caption id="attachment_266777" align="alignright" width="347"] Майер Ротшилд[/caption]

Историята на Ротшилд започва с еврейското гето в германския град Франкфурт на Майн. Те били дребни търговци и се издържали скромно. В средата на 18-ти век Амшел Мойсес притежавал малка обменно бюро и магазинче.

През 1744 г. на Амшел му се родил син - Майер Ротшилд. Той става "първият Ротшилд". От детството си Майер е талантливо и интелигентно момче. Баща му решава, че синът му може да направи духовна кариера и го изпраща да учи в еврейско висше религиозно училище. От Майер така и не излязъл равин. Справял се учебното натоварване, но не показал истинска страст. Затова пък Майер показал големи способности в математиката. След смъртта на родителите си изучава финансово дело и през 1760г. се връща във Франкфурт, за да се присъедини към бизнеса на братята си, търгуващи със стари дрехи.

Майер нямал пари. Тогава се заинтересувал от колекционирането на старинни монети – просто хоби. Но той знаел, че може да продаде ненужните монети на колекционери-аристократи. Благодарение на познанството си с генерал Есторф, страстен колекционер-нумизмат, бил представен на принц Вилхелм фон Хесен-Касел. Принцът станал един от редовните клиенти на Майер.

С новите връзки и солидния финансов приток бизнесът на Ротшилд започнал да се разширява.

През 1764 г. той открил собствена лихварска кантора във Франкфурт. Този бизнес станал първата банка на Ротшилд и му позволил значително да увеличи влиянието си. В същото време Майер продължавал да продава монети и антики. След като успехът му бил оценен от принц Вилхелм, Майер станал доставчик на пари и благородни метали в княжеския двор.

През 1769 г. Майер става гоф-фактор (придворен банкер, който дава пари на заем на кралски и други благородни семейства или се занимава с финансите им). Така в ръцете му се оказва управлението на финансите на княжеския двор Хесен-Касел.
През 1785 г. принц Вилхелм наследява 50 милиона талера и става един от най-богатите немски князе под името Вилхелм IX. Той нямал намерение да се задоволи с постигнатото и планирал да увеличи капитала си.

[caption id="attachment_266783" align="alignnone" width="693"] "Курфюрст Хесен-Касел поверява съкровищата си на Майер Амшел Ротшилд", худ. Мориц Опенхайм[/caption]

За това имал Ротшилд. Майер се славел с умението да намира най-добрите възможности за инвестиции. За тази цел дори имал собствена, бързо разрастваща се мрежа от агенти. Ротшилд научавал за много събития преди другите банкери - не бил поддръжник на напразния риск и предпочитал да действа на сигурно.

Как се изгражда финансова империя

Особено внимание заслужава стратегията на Майер Ротшилд за изграждане на финансова империя. Той винаги внимателно подбирал клиентите си, предлагал ниски лихвени проценти, но най-важното е, че Майер от самото начало строил династия. От брака си имал пет сина и пет дъщери.

Залагал изключително на мъжкото потомство, отчитайки предимствата и недостатъците на всеки от синовете. Най-големият от тях, Амшел, бил достатъчно рационален и спокоен, за да стане дясната ръка на баща си и да оглави семейната банка във Франкфурт. Соломон успешно действал в Австрийската империя. Натан става най-могъщият мъж във Великобритания, Карл в Италия, а Джеймс - във Франция. През годините Ротшилд действали като единна глобална банка, преследвайки интереса на семейството, а не на нациите.

В началото на 19-ти век състоянието на Майер Ротшилд надхвърлило 1 милион талера. По-важно било това, че Майер вече си бил направил име, но нямал намерение да спира дотам. Един от основните таланти на Ротшилд е способността им да печелят пари от катастрофите на държави, и Майер го демонстрирал отлично в периода на изграждането на собствената си империя.

През войните Ротшилд осигурявали заеми на враждуващите императори, крале и принцове, предлагали легална и контрабандна търговия със стратегически продукти за военните – зърно, памук, и не на последно място - оръжия. Един от големите им “удари” в този период е гарантирането на международните плащания между Британските острови и континентална Европа, които Наполеон се опитал да блокира, за да изолира Албиона.

Ротшилд изградили собствена мрежа от агенти, доставчици и куриери, с които да пренасят злато през разкъсваната от войни Европа. Тази мрежа също така позволявала на базирания в Лондон Натан да е информиран с дни предварително за изхода от сражения и да предвиди как ще повлияят на пазара. За пример, след победата на Уелингтън при Ватерло, третият син на Ротшилд знаел за изхода от битката цели 24 часа преди правителството в Лондон да получи официалното известие.

Всичко за семейството

През септември 1812 г. умира Майер Ротшилд. В завещанието си той дава ясни указания на синовете си как да продължат да управляват семейния бизнес. Включително, че забранява всякакво участие в него на дъщерите и зетьовете си. Семейната компания трябва да остане в ръцете на мъжките потомци на Майер.

„Моите дъщери, зетьове и техните наследници нямат никакво отношение към съществуващата компания M. A. Rothschild und Söhne, а също така нямат право да изучават делата на горепосочената компания, нейните служебни книги, документи, регистри и други. Никога няма да простя на децата си, ако тръгнат против родителската ми воля и попречат на синовете ми да вършат работата си спокойно.

Майер Ротшилд“

Биографите на Ротшилд цитират следната история. Веднъж Нейтън попитал баща си колко народи има в света. Той му отговорил, че има два народа, за които трябва да знае - семейството и всички останали.

Братята Ротшилд

Има много интересни истории за братята Ротшилд. Един от най-популярните герои в тях е Натан.

[caption id="attachment_266785" align="alignnone" width="653"] Натан Ротшилд[/caption]

Той има огромно влияние във Великобритания, бил с приятел с Уелингтън и други големи политически фигури. Като много умен човек той предпочитал да се крие зад маската на обикновен и груб търговец, какъвто всъщност не бил.
Натан не прощавал обиди, дори и малки. Един ден изпратил свой човек да осребри запис на заповед в Националната банка на Англия. Но там му отказали с грубото обяснение, че банката осребрява само ценни книжа, издадени от нея, а не записи на заповед на частни лица.

Натан бързо намерил начин да си отмъсти. На следващия ден той и девет чиновници отишли в Националната банка и започнали да обменят банкноти за злато. Банката не можела да откаже това, а екипът на Ротшилд за цял ден парализирал работата на касите. Това имало отрицателен ефект и върху валутния курс. За един ден Ротшилд и сътрудниците му разменили 100 хиляди фунта.

На следващия ден Ротшилд отново пристигнал в банката и на въпроса колко дълго ще продължи това отговорил: "Ротшилд ще поставя под съмнение надеждността на ценните книжа на Националната банка на Англия дотогава, докато банката оспорва надежността на ценните книжа на Ротшилд".

Бързо събраният борд на директорите на банката решил да се исребряват всички записи на заповед, подписани от Ротшилд. На Натан му били нужни по-малко от два дни, за да промени политиката на Националната банка на Англия, една от най-мощните по онова време.

Джеймс Ротшилд станал най-богатият финансист на Франция. Той купува двореца Фуше в Париж и събира в него колекция от произведения на изкуството. Чести гости му били Хайне, Балзак и други известни личности. Подкрепял художници, писатели и артисти.

[caption id="attachment_266788" align="alignnone" width="686"] Джеймс Ротшилд[/caption]

За Джеймс има много легенди, които не са свързани с бизнеса му. Така например, веднъж Делакроа предложил на Джеймс да му позира за портрет на просяк. Ротшилд се съгласил.

На следващия ден в къщата на Делакроа се появил просяк, облечен в дрипи. Ученикът на Делакроа, който отворил вратата, му подал един франк и затворил вратата пред себе си. Джеймс не се обидил, но ученикът, който не разпознал един от най-богатите хора в света, на следващия ден получил писмо.

„Уважаеми господине, в плика ще намерите капитала, който ми поверихте на входа на ателието на Делакроа, както и лихвата по този капитал и лихвите по лихвата - общата сума е 10 хиляди франка. Можете да осребрите чека в една от банките Ротшилд, по всяко удобно за Вас време.

Джеймс Ротшилд“.

Историята бързо станала известна в цяла Европа, което допринесло за популярността на Ротшилд. Въз основа на нея Оскар Уайлд написал разказа "Милионерът модел ".

Соломон Ротшилд бил изправен пред нелеката задача да постигне семейно влияние в Австрийската империя.

[caption id="attachment_266789" align="alignleft" width="306"] Соломон Ротшилд[/caption]

Тогава евреите можели да живеят в странат само със специално разрешение. Соломон бил любимецът на Майер Ротшилд, тъй като бил известен със способността си да установява връзки и да печели доверието дори на наследствени благородници, които обикновено гледали отвисоко на Ротшилдови. Пристигайки във Виена, той успял да убеди високопоставени служители, че не е против преместването на централата на семейния бизнес в Австрия. По това време той все още е във Франкфурт, който, по волята на Ротшилд, става европейски икономически център.

Обещанията постигнали желания ефект - Соломон получил правото да живее там, въпреки че централата на Ротшилдс така и не била преместена. Във Виена била основана банката S. M. von Rothschild , оглавявана от Соломон. Талантливият царедворец влязъл в най-близкия кръг на канцлер Метерних. Ротшилд станал известен с отпускането на заеми на империята, което демонстрирало лоялността и силата на банковия клан.

През 1848 г. историята на Соломон Ротшилд в Австрия завършва: заради революцията той трябвало да напусне страната и да се върне във Франкфурт. Но австрийският клон на семейния бизнес не бил закрит, а мястото на Соломон по-късно било заето от сина му Анселм.

Карл (Калман) Ротшилд постигнал подобна власт в Италия.

[caption id="attachment_266790" align="alignnone" width="655"] Карл Ротшилд[/caption]

Резиденцията му била в Неаполитанското кралство, в подножието на Везувий. Бизнесът си започнал, предоставяйки парична помощ за възстановяването на трона на династията Бурбон. Заемът за цялата операция бил предоставен от Виена, а Карл трябвало да контролира процеса.

В Неапол Карл създава банка, която взима под свой контрол финансовата власт в цялото царството. Той поема защитата на интересите на Неапол във Виена и също така постига успех в преодоляването на антиеврейската политика на Ватикана.

Последен в списъка на синовете на Майер Ротшилд често се споменава за най-възрастния от тях – Амшел. Има няколко причини за това. За разлика от братята си, Амшел не отишъл в друга държава, а както и преди контролирал работата на първата семейна банка във Франкфурт.

[caption id="attachment_266791" align="alignnone" width="676"] Амшел Ротшилд[/caption]

Той бил единственият бездетен син на Майер и с него Франкфуртският клон прекъснал, а банката започнали да управляват неговите племенници. Той продължавал да финансира дома на Хесен, под негов контрол била всяка инвестиционна сделка в Германия. По волята на Амшел са създадени фабрики, заводи, железопътни линии.

По качества Амшел Ротшилд не отстъпвал на братята си, а според някои автори дори бил по-добър от тях. Амшел работел повече от всеки от служителите си, въпреки факта, че бил един от най-богатите хора в света. Живеел скромно, избягвал суетата, въпреки че бил един от най-желаните гости на балове и банкети.

[caption id="attachment_266957" align="alignnone" width="675"] Визита на курфюрста на Хесен при Амшел Ротшилд, худ.Мориц Опенхайм[/caption]

Често можел да бъде видян как работи през нощта - той почти веднага отговарял на получените писма и депеши. Геният на Амшел Ротшилд му позволявал незабавно да оценява предложението за сделка или бизнес и да даде изчерпателен отговор. Той никога не променял мнението си относно взетите решения.

Амшел бил пазителят на традициите на къщата на Ротшилд. Той обръщал специално внимание на династичните бракове. Включително прилагането на правилото, съгласно което синовете се женят само за момичетата Ротшилд, а ако няма подходящи – за еврейки. Това се налагало, за да не се допусне изтичане на капитал от семейството и за да се съхраняват традициите.

Следващите поколения Ротшилд и сегашната им позиция

През1836 г. умира Нейтън Ротшилд и негов наследник става Лионел, който продължава британската династия на фамилията. Той купува недвижима собственост в Англия, помага на страната да придобие Суецкия канал, като предоставя заем от 4 милиона паунда, а също и прокарва закона за равните права на евреите в Германия.
Амшел, Соломон и Калман умират през 1855 г. След смъртта им семейният бизнес се оглавява от Джеймс Ротшилд. Джеймс умира през 1868 г. Делото на баща си поема Алфонс Джеймс Ротшилд. Той успешно продължи линията, избрана от Джеймс.

Когато Франция влиза в гибелна война с Прусия, Ротшилд предоставил на страната пощенските си гълъби. След поражението той става гарант и помага за изплащането на репарациите, както и за осигуряване на икономическата стабилност на страната.

През следващите години Ротшилд продължават да играят важна роля на световната сцена, въпреки че с развитието на световната икономика тяхната позиция изгуби своята неприкосновеност. Особено тежък за династията е периодът в навечерието и по време на Втората световна война, когато Ротшилд и тяхната собственост в Европа са една от основните цели на нацистите. Това принуждава много от тях да емигрират в САЩ или Англия.

[caption id="attachment_266792" align="alignnone" width="682"] Вила „Ефруси де Ротшилд“, Френската ривиера[/caption]

Днес съществуват два клона от рода - британски и френски. Те все още притежават банки и бизнес в целия свят, контролират акции в големи компании и хедж фондове. Общите активи на Ротшилд, според някои източници, надхвърлят 1,7 трилиона долара.