10 факта за Панагюрското златно съкровище


Панагюрското златно съкровище е един от шедьоврите на тракийското изкуство и едно от най-значителните исторически открития за България.

Ето и 10 факта, които всеки трябва да знае за него

  1. Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6 килограма чисто злато!

2. Открито е не при археологически изкопки, а съвсем случайно от трима братя от Панагюрище - Павел, Михаил и Петко Дейкови. Това станало на 8 декември 1949 г. на 2 км от града, където по това време имало изкопни работи. Братята решават да го скрият от останалите работници, за да могат спокойно да се погрижат за него - след като го почистват, те го предават на околийския началник.

3. Тримата братя, които имали славата на изключително честни хора и за миг не са помисляли да задържат златните съдове. Те и всички 11 работници са получили парични награди - по 300 хиляди лева тогавашни пари за откривателите и от 5 до 10 хиляди за останалите.

4. Иван Венедиков смята, че съкровището е принадлежало на одриския владетел Севт III.  Датировката му е от края на IV и началото на III в. пр.н.е.

снимка: bulgaria travel.org

5. Най-големият от златните предмети е амфора-ритон, чието тегло е близо 1.7 кг. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. Друг съд от съкровището е фиалата, а три от каничките-ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина. Другите три са с глави на животни, а един е оформен като предна част на тяло на козел. На ритоните са изобразени множество митологични сцени с герои от гръцката митология - Дионис, Аполон, Артемида и др.

снимка: Исторически музей Панагюрище

6. Съкровището е било закопано на 2 метра дълбочина в земята.

7. Съдовете в Панагюрското съкровище са били използвани най-вероятно за религиозни церемонии от древните траки. В стила и украсата им се съчетават тракийски и елински влияния. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

снимка: bulgaria travel.org

8. Съкровището има две точни копия - едното е в панагюрския музей, другото е в НИМ. Оригиналът в повечето време пътува за участие в различни експозиции по целия свят.

снимка: Исторически музей Панагюрище

9. Наследниците на тримата откриватели и на собственика на земята, където е намерено съкровището завеждат дело то да бъде обявено за частна собственост. През 2013 Върховния административен съд окончателно постановява, че то никога не е принадлежало на братята Дейкови, които сами са го предали на държавата.

снимка: Исторически музей Панагюрище

10. Преди няколко години Пловдив отказа да върне Панагюрското златно съкровище, което през 2010-та бе изложено в Археологическия музей на града. Тогавашният кмет Славчо Атанасов се аргументира с факта, че то е записано в регистрите на пловдивския музей след откриването му и единствено панагюрци могат да имат претенции към него. Ценното съкровище продължи гастрола си след закани за съд от няколко министри.