В навечерието на Оскарите: Как започна всичко и кой е Оскар?


В навечерието на 91-ата церемония по раздаване на Оскарите с поредица от статии ще припомним как е създадена традицията, кои са първите наградени, кои са рекордьорите по награди, каква е тенденцията в присъждането на приза, какви гафове сътвориха актьорите по време на церемониите и разбира се, как Оскарите се превърнаха и в модно събитие.

Награда на филмовата академия на САЩ (съкращавана като „Награда на Академията“), известна още като Оскар, е най-значимата филмова награда в САЩ.

Тя се дава всяка година от Академията на филмовите изкуства и науки— професионална почетна организация. Актьорите-членове имат най-голям дял в гласуването.

Първите награди

Първите награди са раздадени на банкет в Блосъм рум в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 18 февруари, 3 месеца по-рано.

Първите наградени филми са заснети между 1 август 1927 г. и 31 юли 1928 г. Първоначално гласуват всичките членове на Академията, като номинират кандидатите във всички категории. След това пет комисии определят десетимата претенденти с най-много гласове за номинации в по три категории. Компетентно жури от петима членове отличава финалистите.

Първата церемония се състои за 5 минути, на нея присъстват 270 гости. Билетите струват $5. На вечерята сервират филе от калкан.

От 23 март 2002 г. насам, церемонията по награждаването се състои в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак (от 01.05.2012 преименуван на Долби Тиатър) в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.

Тайната за победителите

Ако на първата церемония е нямало вълнение, то след 1929 г. това се променя. Още на следващата година победителите са били съобщени на място. Освен това интересът на медиите вече е бил по-голям и събитието е предавано на живо от местната радиостанция.

Единствено на вестниците е бил предоставен списък с наградените, като им е било забранено да го публикуват преди 23:00 часа в нощта на церемонията. Тази практика продължава до 1940 г., когато Los Angeles Times допуска голям гаф.

Вечерното издание излиза толкова рано, че пристигащите на церемонията гости държат в ръцете си вестника и знаят кой ще получи статуетка. Оттогава се въвеждат познатите на всички запечатани пликове.

Първи водещ и първа награда за филм

Неин водещ е актьорът Дъглас Феърбанкс старши.

Само тогава продукция от нямото кино печели наградата за най-добър филм - "Криле".

Филмът печели и първата Награда на академията за най-добри инженерни ефекти.

Лентата разказва за двама младежи в малък американски град, които са влюбени в едно и също момиче. Когато САЩ се включват в Първата световна война, двамата се записват във военновъздушните сили. След усилена подготовка са изпратени във Франция, където от съперници на земята, те стават най-добри приятели във въздуха, особено по време на въздушните битки с германците.

Първите награди за жена и мъж актьори

Дженет Гейнър печели награза за най-добра актриса във филма "Седмото небе".

 

Емил Джанингс е немски актьор, популярен в Холивуд през 1920-те. Той е първият носител на Оскар, удостоен с наградата за най-добър актьор на церемонията през 1929 г. Към днешна дата, той все още е единственият германец, печелил Оскар за най-добър актьор.

Чаплин и "Оскарите"

На първите филмови награди Чарли Чаплин получава „Оскар“ за неговия филм „Циркът“. Първоначално Чаплин е номиниран за актьор, но впоследствие Академията решава да премахне името му от листата с номинации и да му връчи Honorary award (един вид награда за цялостно творчество).

В анотацията на Академията се изтъква, че Чаплин получава наградата за "неговите гъвкавост и гений в действие, за работата му като сценарист, режисьор и продуцент".

Тази първа статуетка е открадната, а експерти я оценяват на 1 милион долара.

През 1972 г. Чаплин получава втори, почетен приз „Оскар“ пак за цялостно творчество, а на следващата година трети, този път за музика – композираната от него музика към филма му „Светлините на рампата“. Чаплин, въпреки, че е най-великият актьор за всички времена, никога не получава статуетка за актьорската си игра.

Наградата и кой е Оскар

Наградите са известни като „Оскари“ от името на наградата статуетка. Тя представлява фигура на рицар в цял ръст, подпрян на меч.

Прототипът е изработен през далечната 1928 г. от скулптура Джордж Стенли, а идеята била на художествения ръководител на филмовата компания „Метро Голдуин Майер“ – Седрик Гибсън.

Металната форма, в която е била отлята статеутката се пази и до днес в сейф, който се охранява добре.

Височината на статуетката винаги е била 26.3 сантиметра, а теглото й е 3.85 килограма. Първоначално нейното име било „Награда на Академията“, но сега е възприето да се използва само името Оскар.

Всъщност, точно за това име се разказват легенди, тъй като всички се интересуват от къде идва то. Едната от версиите е, че Маргарет Херик, която била сътрудник на академията, виждайки статуетката е възкликнала, че това е чичо й Оскар. Друга легенда разказва, че актрисата Бет Дейвис оприличила публично и на висок глас задните части на статуетката на тези на нейния първи мъж, който се наричал Оскар.

Въпреки че в пресата това наименование набира популярност в края на 1930, Академията приема официално неговата употреба едва през 1939.

Повечето хора си мислят, че статуетката всъщност представлява парче масивно злато, но това не е така – тя е изработена от британиева сплав, покрита е с мед, никел и сребро, а най-отгоре има тънък слой от 24-каратово злато.

Върху него се поставя епоксидна смола, след което всяка статеутка се полира до блясък. Те се изработват от самото начало във фирма „Ар Ес Оуенс и ко“ в Чикаго.

Най-сериозното отклоняване от традицията на дизайна идва през 1939 г., когато 10-годишната Шърли Темпъл връчва на Уолт Дисни втората му почетна награда. Тя представлява дървен пиедестал със стълбичка, върху който има 1 нормален "Оскар" и 7 по-малки фигурки, отново "Оскар"-и.

Идеята е да се направи реверанс към култовата анимация на Дисни от 1937 г. - "Снежанка и седемте джуджета".

Между 1942 и 1945 г., когато в страната има недостиг на метали, статуетките са правени от боядисан гипс. Щом войната приключва, носителите им получават правото да си вземат металните позлатени версии.

Има едно нещо, свързано с "Оскар"-ите, на което никога не се е гледало с добро око, и това е продажбата им. От 1950 г. насам нито победителите, нито наследниците им имат правото да ги обявят за продажба, ако преди това не ги предложат за закупуване на Академията за 1 долар.