Тайните на пещерата Магурата


Думата „магура” на румънски език означава хълм. Една от най-големите и красиви български пещери е кръстена на хълма, в подножието на който се намира. Това разказва археологът от Националния археологически институт с музей към БАН Тодор Стойчев.

Който е посещавал Магурата, знае, че тя е необикновено място. Не само защото има грандиозни размери, но и заради историята на хората, които са я населявали преди хилядолетия.

Самата пещера е много по-стара.

Водата започва да дълбае варовиците там преди 15 милиона години.

Магурата се образува подобно на хиляди други пещери чрез понор* (или губилище), където водата се губи и слиза под земята. Водните потоци в местността продължително са дълбали пукнатините на образуваните варовици. Понорът при формирането на пещерата е там, където в наше време се намира естественият й вход – на южния склон на хълма. Сега тя има и втори, изкуствено създаден вход, през който да  излизат туристите, за да не се връщат обратно по същия път. При изхода на Магурата е създадено и изкуствено езеро върху намиращото се там Рабишко карстово блато.

Пещерата дълго време е била убежище на изключително любопитни праисторически общности. Най-ранното й заселване е в периода на късния палеолит, преди около 40 000-12 000 години. Археологическо доказателство за присъствие на обитатели от това време е изображението на галопиращ див кон, нарисувано с охра и по-късно преправяно с прилепско гуано.

Кои са били тези хора, не може да се каже, защото в праисторията не се стига до етническа принадлежност. Антропологическият им тип е средиземноморски. Възможно е да са били кроманьонци или представители на homo sapiens sapiens - разумният човек, който е рисувал по стените на пещерата след това. 

Праисторическите хора са оставили рисунки, открито е и селище от бронзовата епоха в почти цялата привходна зала на Магурата и извън нея, пред входа, където сега са изградени стълби за туристите.

Пещерата е населявана от земеделци и ловци събирачи, смятат археолозите. Сигурни заключения за това колко време от годината обитателите са прекарвали в скалните дълбини, не може да бъдат направени. В един етап от развитието на пещерата в нея са живеели пещерни мечки и хиени. Кой с кого е закусвал, остава за археолозите проблематичен въпрос.

В хода на образуването си Магурата се е развивала по посока на една основна галерия и няколко странични. Една от страничните галерии е толкова голяма, че от десетилетия се използва за винарска изба. Останалите са формирани от пукнатинната мрежа на варовиците, по които е дълбала водата.

Второто разклонение на основната галерия съхранява невероятни праисторически скални рисунки.

Най-старата е от периода на епипалеолита, отпреди 10 000 години, останалите – от неолита, бронзовата и ранножелязната епоха. Те са създадени с охра или прилепски тор, наричан от специалистите фосилизиращо се прилепско гуано (неговата консистенция е като на паста за зъби). Такъв материал е използван в изрисуването на само три пещери в Европа – две в България и една в Италия. 

Микроклиматът в залата с рисунките се различава от този в основната галерия и в другите странични. Обменът на въздуха там е друг и въздушната циркулация през годината е различна. Температурата в помещението е относително постоянна, което е помогнало изображения да се запазят в продължение на хилядолетия.

„Галерията с първобитните рисунки завършва със светилище, което е праисторическа библиотека за познанията на хората,

натрупани до момента на нанасяне на рисунките. Тя е духовен център не само за района на днешното село Рабиша, но и за цяла Югоизточна Европа. Това е център на познанието, което се изучава от други и се пренася в далечни райони, например в пещера 2961 край българското село Байлово”, отбелязва Тодор Стойчев.

Всред рисунките в Магурата не е открито нито едно оръжие. Военщината там очевидно не е обожествявана. Няма свидетелства за жертвоприношения. Ясно е обаче, че е имало култ към любовта в смисъла на плодовитостта.

Някои композиции, дълги 15-30 метра, показват, че праисторическите хора са празнували плодородието и плодовитостта, прибирането на реколтата и зимния лов. Човешките фигури, предметите, животните и хората, маскирани като животни в рисунките, свидетелстват за наличието на поне две мистерии в пещерата. Мистериите са празници, които са били почитани от кръг посветени абсолютно тайно от останалата племенна общност. Смята се, че чрез тях се пожелава благоденствието, развива се философското мислене и се осъществяват контакти със свръхестествените сили. Масовите тържества извън пещерата били отбелязвани по различен начин.

В мистериите участвали и жени. Ритуалите в тях били свещенодействие, молитва за плодородие и плодовитост.

Участниците употребявали халюциногенни вещества,

извличани от дяволската гъба (внимание – отровна е!). Тази гъба съдържа естествен наркотик, който не води до пристрастяване, но въздейства по-силно от алкохолното опиянение, защото поражда състояние на психиката, при което се възприемат нереални звуци и картини. Тя съдържа и полово възбуждащия алкалоид атропин. Той обяснява множеството изобразени итифалически сцени и предположенията за ритуално съвкупляване в пещерата. Участниците са нарисувани преди поемането на наркотика и след това. Празникът на плодородието и плодовитостта се е състоял веднъж годишно, на 1 юли. Предполага се, че в него определени жреци и жрици са постигали алтернативни състояния на съзнанието и са опитвали да гадаят бъдещето.

От рисунките става ясно, че двойка мъж и жена на определена дата е извършвала ритуал, като множество други персонажи, вероятно жреците, са я наблюдавали. Участниците в мистериите са смятали себе си за посредници между обществото и свръхестествените сили. Кланяли са се на праисторическата Велика майка богиня, нарисувана в женска рокля, с по-големи размери на тялото от тези на мъжете. Тя е изобразена в трите си проявления –  като богиня на смъртта, на плодородието и на плодовитостта. С нейния празник се маркира есенното равноденствие, отбелязвано на 23 септември, ако годината е била високосна. Освен нея Слънцето (нарисувано с  човешки очи, нос и уста) и Луната също са били обожествявани.

Една част от рисунките са числови идеограми и имат астрономическо съдържание. Те доказват наличието на

праисторически слънчев календар.

По думите на изследователя Тодор Стойчев единият пласт на рисунките в Магурата от края на енеолита съдържа годишен слънчев календар с високосна година. Археологът смята, че самата идея на календара не е продукт на местната общност, обитавала пещерата през конкретните периоди от човешкото развитие. Такъв 365-(и 366-)дневен слънчев календар по същото време е имало в Египет и Вавилон.

Календарът е бил развит в праисторията, когато не е имало писменост и цифри. Четирите основни значими астрономически събития, а именно лятното и зимното слънцестоене и пролетното и есенното равноденствие, не са били достатъчни, за да се направи точно изчисление на дните. Необходими били допълнителни астрономически наблюдения за уточняване на дните от годината. Тези наблюдения били извършвани чрез т.нар. хелиактични изгреви, отбелязващи първата предутринна поява на дадена звезда, която не се вижда през цялата година.

Праисторическите астрономи не са работили със съзвездията, които са ни известни от арабите. Съществуват обаче археологически доказателства, които потвърждават, че те са използвали хелиактичните изгреви.

Древните астрономи в Магурата са проследявали някои от 30-те най-ярки звезди. Това вероятно е ставало в астрономическа обсерватория или на външна наблюдателна площадка.

Площадката вероятно се е намирала отгоре на хълма Магура, защото там може да се види панорамата от 360 градуса и подходящ хоризонт, с възможност да се наблюдават измененията във видимото движение на Слънцето през годината.

Обсерваторията е функционирала с цел да се водят системни и целенасочени наблюдения на небесни тела, за да се усъвършенства и коригира при нужда календарът. А самият календар е бил от съществено значение за стопанството на общностите и е имал ключова роля в оцеляването им. При грешка и провалена реколта например не е имало възможност (както днес) да се купи жито от друг народ.

Пазителите на информацията, свързана със стопанството, били смятани за изключително отговорни фактори. Те я съхранявали в дълбока тайна. Неслучайно календарът с рисунките е скрит на 375 метра навътре в пещерата, далеч от естествения й вход. Информацията и тогава е била власт. До календара е имало достъп само жреческото съсловие.

Религията и науката са били едно цяло.

Загадъчното място на рисунките е било достъпно единствено за посветените. То се смята за своеобразна праисторическа библиотека, съставена около 3000 г. пр.н.е., когато не е имало цифри (знаци за числа) и писменост.

За да се постигне поразителната точност на календара, са били необходими между 100 и 200 години астрономически наблюдения на място. Екипи български археолози са правили изследвания, но не са успели да достигнат до точни заключения, защото върху хълма е строено през Античността. След това строителният материал е разграбен и през Средновековието на мястото има градежи, които също са разрушени. Намереното отгоре не може да докаже нищо за изграждането и функционирането на наблюдателна площадка.

Наличието на слънчева обсерватория върху хълма към момента е все още в сферата на предположенията. Засега няма открити археологически доказателства. Компютърните изчисления на хелиактичните изгреви над Магурата преди хилядолетия обаче показват, че там действително са правени астрономически наблюдения.

Част от туристите в пещерата днес дори не разбират за предположенията за наличието на първобитна наблюдателна площадка с поглед към звездите. Те виждат само красивите природни вторични образувания в галериите, голяма част от които вече са пострадали от потока от хиляди посетители.

Немалко хора са си отчупили парченца от скалите за спомен или са издраскали нещо тук-там.

Допускането на туристи до атрактивните места в пещерата на пръв поглед е нещо положително, защото така се привличат хора и се предизвиква интерес. От повече от две години обаче галерията с праисторическите рисунки е затворена за посетители. Специалистите смятат, че издишването на въглероден двуокис от човешките дробове в комбинация с високата относителна влажност на въздуха в галерията с рисунките води до образуване на въглеродна киселина, която разяжда органичната материя, използвана за изпълнението на голяма част от художествените шедьоври.

„Затова по цял свят на такива места е забранен достъпът за туристи. Нещо повече – например в най-известната пещера във Франция, Ласко, в която има разкошни цветни рисунки от палеолита, достъпът е забранен и за специалисти. Там се записваш и чакаш с години да ти дойде редът и на не знам коя дата в толкова часа отиваш, за да видиш шедьоврите в Ласко. За туристите е направено едно към едно триизмерно копие на рисунките в пещерата с най-съвременна техника. България, разбира се, е много далеч от това”, обяснява Тодор Стойчев. Той смята, че „най-умното нещо, което община Белоградчик е направила през последните 40 години, е да спре достъпа до рисунките в Магурата”.