Огромният енергиен заряд във водата на параклиса „Св.Панталеймон“


Всеки, който поне веднъж е бил в комплекса „Мадарски конник“, отлично знае, че мястото е дълбоко въздействащо.

При това тук не става въпрос за самия скален релеф, който е уникален. Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност. Веднъж заселил се през неолита, той никога не е изоставил това място.

Като се започне от първобитните хора, мине се през слуха, че Мадарският конник е навигационна карта за извънземните и се стигне до съвсем истинските екстрасенси и лечители, които се заселват в пещерите в мадарските скали през 90-те години на миналия век – районът не е спирал да бъде притегателно място и да бъде смятан за зареден с изключителна енергия.

Тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници са се редували през вековете. За това свидетелстват намерените следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др.

На 17 км. от Шумен, комплексът се извисява високо над полето, като разкрива невероятна гледка. Повечето туристи го посещават заради скалния релеф „Мадарски конник“, който, разбира се, е впечатляващ с изпълнението и историческата си стойност.

Свети Панталеймон скален параклис Мадара плато

Но те не подозират, че само на няколко метра встрани се намира един от най-старите скални параклиси, където тече магическа вода.

Съществуват различни хипотези относно произхода на името Мадара.

Някои историци смятат, че то е свързано със старогръцкото прилагателно „мадарос” със значение на „гол”, ”плешив”, „безлесен”. Други залагат на старобългарския произход на името, според който то означава Свещена скала, Свещено място.

Какъвто и да е произходът на името, уникалният археологически обект, за който става дума, е действащият и до днес скален параклис „Свети Пантелеймон“.

Той датира от ХІV в. и е част от един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 естествени пещери, намиращи се на различни нива на скалния венец, още тогава са били използвани като параклиси, църкви и гробници.

„Свети Пантелеймон“ е изграден в близост до Голямата пещера. Според някои източници е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато.

Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

Голямата пещера, известна още като Пещерата на нимфите, представлява скален навес с височина 30 метра.

По времето на траките мястото било светилище на трите нимфи, богини – на плодородието, горите и водите. Затова много хора вярват, че водата, която тече по стените и капе от пролуките на пещерата, е лековита.

Друга легенда разказва, че стичащата се вода всъщност са сълзите на хан Крум.

Когато вижда огромната армия, с която приближава император Никифор Генник, хан Крум напуска столицата Плиска и се укрива в крепостта на Мадарските скали. От високото място, към което имал поглед над цяла Плиска, ханът изпраща вестоносец до императора с предложение за мир. Никифор обаче не приема. На 20 юли 811 г. византийците превземат българската столица. Градът е разрушен, а много невинни деца и жени са избити. Виждайки пожара, който унищожава Плиска, хан Крум се разплаква. Сълзите му потичат по скалите на Мадара и текат там и досега.

Водата капе по цялото протежение на скалния ръб, под който са пещерите – освен Голямата пещера, има и Малка пещера. На ъгъла между двете водната струя е доста силна. Именно тук хората поставят съдове, в които събират от лековитата течност.

От академични изследвания на водата става ясно, че има силно енергийно излъчване, което доказва благоприятното влияние върху човешкото здраве.

Твърди се, че тази магическа вода помага на жените да забременеят и да родят здрави деца. Освен това лекува заболявания на очите и ставите. През зимата течащата вода се превръща в красиви ледени скулптури. А хората си отчупват от лечебните ледени висулки.

Камъните около мястото също носят силен енергиен заряд. Посядайки върху тях, хората се отървават от мигрена и главоболие. При измерване на енергийното поле от радиестезисти са отчетени силни вълни. Те са най-силни на входа на пещерата и в дъното ѝ.

Пещерата притежава уникална естествена акустика.

Самият параклис е единственият паметник от древността, който е с възстановена дейност.

Датира от късното Средновековие и е част от целия скален комплекс, разположен в резервата.

Олтарът на църквата е вкопан в скалата от времето, когато е обслужвала скалния манастир.

Храмът е един от най-обширните скални манастири в Североизточна България, в който килиите са разположени високо в скалите в три пояса по цялата дължина на масива. Следи от тях могат да се видят ниско долу, а църквата е била изнесена напред.

Имало е и изградена дървена конструкция, която е разрушена след земетресение. Също след земен трус през 1928 г., голям скален отломък се срутва в олтара, като го закрива наполовина.

През 1902 г. започват археологическите проучвани в района на пещерите. Тогава светилището е открито за първи път.

Параклисът е осветен от Варненско – Преславския митрополит Кирил през 1994 година, а момче от с. Мадара изографисва Богородица с младенеца.

Не е случаен и изборът на патрон на храма: Свети Панталеймон е светецът лечител, покровител на лекарите и акушерките.

Горещо ви препоръчваме, ако не сте ходили там – отидете и го вижте! Ще се докоснете до нещо толкова голямо и непреходно, че ще се почувствате заредени с енергия за много дълго време.