Най-скъпото писмо на света


Преди 170 години един търговец на вино изпратил писмо от остров Мавриций до Франция. Марките, които тогава залепил за плика му стрували стотинки...

В съкровищницата на Берлинския музей на комуникациите влизаш като в гробница на фараон. Вътре е тъмно, големи черни колони поддържат свода. Между тях – осветени витрини, в които зад дебели бронирани стъкла се пазят пощенските марки „Син Мавриций“ и „Розов Мавриций“. „Синият Мавриций“ е една от най-скъпите пощенски марки в света, отбелязва ДВ. Тя е по-скъпа дори от легендарната „Британска Гвиана“, но от последната има само един екземпляр, по тази причина всички разсъждения за нейната възможна продажба и предполагаема цена носят теоретичен характер.

Плик за 5 милиона

А „Сините Мавриции“ заедно с техните „розови“ братя близнаци са общо в целия свят 27 /12 „сини“ и 15 „розови“/. Това естествено е много малко. Но филателистите все пак се надяват, ако не успеят да се сдобият с тях, поне да ги зърнат. „Маврициите“ могат да бъдат видени в Берлин.

Марките се пазят, както се охранява златният резерв в националната банка. Това не е учудващо! Чистите, без следи от пощенски печати „Мавриции“ се оценяват днес на 10-15 милиона евро.

А така нареченото писмо от Бордо, на което са залепени два „Мавриция“, може да струва почти 5 милиона евро!

Това писмо е преминало през английската пощенска служба, Булон и Париж, получавайки съответните печати. Днес неговият оригинал, който беше продаден на търг през 1993 г., е собственост на анонимен колекционер от Сингапур.

Съдържанието на писмото не е сензационно: Едуард Франсис, търговец на вино от главния пристанищен град на Мавриций Порт-Луи съобщава на 4 октомври 1847 г. на своя партньор от Бордо, че е получил изпратените от него 48 бъчви с вино и една трета от тях вече е продал. Ценността на писмото е двете пощенски марки на плика.

Гравьорът, изработил „Маврициите“ през 1847 г., по грешка е поставил редом до профила на кралица Виктория /1837-1901/ надписа „Post Office“ /Пощенски клон/, а е трябвало да бъде „Post Paid“ /пощенска такса платена/. Отпечатани са около 500 марки и в двата цвята с този куриоз, който по-късно е бил поправен. По-голямата част от тях съпругата на губернатора на Мавриций е използвала за изпращане на покани за организираните от нея балове.

Интересното е, че именно „Синият Мавриций“ е станал най-прочутата пощенска марка в света, а „ розовият“ – не, и струва доста по-евтино. Не е много ясно на какво се дължи това. Чиста филателистка мистика!

Битката за „Маврициите“

Собственици на „Мавриции“ днес са кралица Елизабет Втора, Британската библиотека, музеите в Хага, Стокхолм и на едноименния остров, частни колекционери... „Син Мавриций“ е имал в колекцията си командирът на легендарния крайцер „Варяг“ контраадмирал Руднев, който е бил страстен филателист. В историята на Германия тази пощенска марка има особена роля.

В началото на ХХ век Пощенския музей на кайзерова Германия се е славел с една от най-богатите колекции марки в света. Тя е притежавала „Розов Мавриций“, но не и „син“. От музея са били готови на всичко, за да се сдобият с тази марка. Но в битката за единствения екземпляр, който е бил обявен на търг през 1904 г., е победил уелският принц и бъдещ крал Джордж Пети /1910-1936/. Той е заплатил гигантската за онези времена сума от почти 1500 паунда. Тази нечувана наглост е била възприета от кайзер Вилхелм Втори /първи братовчед на Джордж/ като акт на национално унижение от страна на англичаните и дори, както твърдят някои историци, в някаква степен ускорило приближаването на Първата световна война /1914-1918/.

Между впрочем пощенският музей все пак е успял да придобие „Син Мавриций“, но по-късно. След разгрома на Третия райх /9 май 1945 г./ марките са изчезнали, но 30 години по-късно те са били открити и конфискувани от американската митница. Радостта от това не е била дълга: битката за „Маврициите“ се е възобновила отново, но този път между двете германски държави. На кого принадлежат: на ГДР, на чиято територия се е намирал едно време музеят, или на ФРГ, която се е смятала за приемник на единна Германия?

Мненията по този повод са се разделили, въпросът е прераснал в международен скандал. В тази ситуация американците са решили, че е най-добре да остават марките за себе си. След падането на Берлинската стена и обединението на Германия /1990 г./ марките са се завърнали в родината. Официалният им собственик е Филателният архив в Бон, но той е затворен за широката публика, по тази причина марките са изложени в Берлинския музей за комуникации, където могат да се видят от всички.