Мръсните секс тайни на Холивуд: Ерол Флин и любовният му живот


Ерол Флин е актьор и често бил наричан секссимволът на 30-те и 40-те години наминалия век. Ние го помним от ролите му в „Одисеята на капитан Блад” и „Приключенията на Робин Худ”. В истинския живот обаче той далеч не е бил толкова добро момче, колкото на големия екран.

Флин се оказал на подсъдимата скамейка заради многобройни искове на млади госпожици, които го обвинявали в сексуално насилие. Парадоксално кариерата и популярността му не пострадали от това, а той така и не понесъл заслуженото наказание.

Ерол Лесли Томас Флин се ражда на 20 юни 1909 г. на австралийския остров Тасмания, в семейството на Тиодър Флин, уважаван биолог, и Марел Йънг, обичаща приключенията млада жена, потомка на моряк от известния с бунта си британски кораб „Баунти”.

Малкият Флин е доста буйно дете, което постоянно си търси белята. Когато семейството се установява в Англия, Ерол не успява да се задържи повече от два месеца, преди бъде изхвърлен от всяко училище, в което го записват.

В края на юношеството си решава да стане златотърсач, но вместо това, без да изброяваме изчерпателно, си намира работа като конен полицай, чистач на канали, кастратор на овце, рибар и войник...

Винаги на крачка пред закона и ревнивите съпрузи, Флин е принуден да се върне отново в Англия.

Там става актьор и по ирония на съдбата една от първите му роли е във филм, наречен „In the Wake of the Bounty” (1933). Атлетичната му фигура и добрият външен вид привличат вниманието на Warner Brothers и скоро новоизпеченият актьор отново е в Америка.

Големият му късмет е, че почти веднага е поканен да замести Робърт Донат в главната роля в „Капитан Блъд” (1935). Пиратският филм бързо го изстрелва към славата и скоро Флин се превръща в неоспоримия крал на приключенските филми – титла, наследена от Дъглас Феърбанкс, но останала завинаги във Флин.

На екрана той е волният бунтовник, мъж на действието, който се бие срещу несправедливостите и пътьом печели сърцата на красиви дами. Истинският му живот, изпълнен с алкохол, сбивания, яхти и секс, често пъти е по-интересен от повечето му филми.

Любовният му живот му носи допълнителна слава - три съдебни дела за изнасилване и устен паметник в английския израз „In like Flynn".

Сериозните роли го заобикалят, а когато екстремния му стил на живот се отразява на добрия му вид, кариерата му запада. Проблеми със съдебните и данъчните власти опетняват името му и го съсипват финансово.

Няколкото добри роли, които идват в края на живота му – предимно на застаряващи алкохолици - са почти огледални образи на собственото му състояние. Но благодарение на тях Флин успява да си създаде име на сериозен актьор преди смъртта си на 14 октомври 1959 г.

Признат е за един от най-добрите фехтовчици в киното. Когато получава забрана да пие на снимачната площадка, започва да яде много портокали между дублите, като предварително е инжектирал плодовете с водка. Той е пра-пра-пра-пра-правнук на бунтовника от „Баунти” Флечър Крисчън, чиято роля играе във филма „In the Wake of the Bounty” (1933).

Освен това е 23-ти правнук на Робърт Де Вер (истинският Робин Худ), чийто образ също играе в „Приключенията на Робин Худ” (1938). Освен това е 15-и братовчед на Оливия де Хавиланд, която игра дамата Мериян, в която той е влюбен в същия филм.

През пролетта на 1941 г. Флин става баща.

На 31 май Лили Дамита  (негова съпруга от 1935) му ражда син, когото наричат Шон.

След година актьорът се развежда с Лили, която го е напуснала заедно със сина им още в края на предишната година.

Същата година две непълнолетни момичета, 17-годишната Бети Хансен и 16- годишната Пеги Сатърли, обвиняват актьора в изнасилване.

По думите на Бети Хансен, която пристигнала в Холивуд от Небраска, за да става актриса, с Флин се запознала на вечеринка, после се уединили и той я помолил да се съблече. Макар и Бети да признала, че това е станал с нейно съгласие, връзката с непълнолетна се смятала за престъпление по законите на  Калифорния и в този случай, ако е бил признат за виновен, Флин е бил застрашен от 30 години зад решетките.

Второто момиче, танцьорката от нощен клуб Пеги Сатърли, заявила, че в началото на август се качила на яхтата на Флин за морска разходка до остров Санта Каталина и по време на пътуването той на два пъти я склонил към близост. Пеги дори представила пред съда снимки, на които се виждали тя и Флин на борда на яхтата.

Актьорът отрекъл и двете обвинения. Процесът се състои през февруари 1943 в Лос Анджелис. В крайна сметка скандалното дело завършило благополучно за Флин - десет от 12-те съдебни заседатели го признали за невинен и актьорът бил оправдан.

В този период той се запознава с Нора Едингтън, 19-годишната дъщеря на шефа на полицията в Лос Анджелис, която печелела джобни пари, като продавала цигари и бонбони в съдебната зала.

Между тях започва връзка и през 1943 се женят в Акапулко.

Обвинението в изнасилване не само не съсипало кариерата на Флин, напротив, той станал още по-популярен след публиката, особено сред дамите.

Умира от масивен инфаркт на борда на яхтата, превърнала се в негов дом през последните му години.

През 1950 година се жени за 24-годишната актриса Патриция Уаймор.

Въпреки че е само на 50 години, според лекарите, извършили аутопсията, вътрешните му органи са като на 75-годишен човек. Споменат е в песента "Blood on the Rooftops" на групата „Дженесис”.

Във филма „Авиаторът” (2004) ролята на Ерол Флин играе актьорът Джъд Лоу. В края на живота си Флин предизвикал скандал, като пътувал по света със своята непълнолетна любовница, която представял за своя секретарка.

Малко преди да умре, заявил, че единственото нещо, за което съжалява в живота си, е, че не е бил допуснат до участие във Втората световна война (поради болно сърце).

Флин:„Правя всичко, което ми харесва.”

„Обичам уискито в чашата ми да е колкото може по-старо, а жената с мен - колкото може по-млада." „Смятам да изживея само първата половина от живота си. Останалата част не ме интересува."

„Публиката винаги е очаквала от мен да бъда плейбой, а едно добро момче не може да разочарова публиката си." „Не е важно това, което казват за мен, а това, което прошепват." „Ако изобщо имам някакъв талант, това е талантът ми за живот.”

„Чувствам се като измамник – да ми плащат толкова много пари, за да декламирам по 10-12 реда глупости на ден." „Позволявам си да гледам на себе си като на пъстър фрагмент в един бозав свят." (последните му думи) „Забавлявах се адски много и се наслаждавах на всеки миг."