Любовта и изнерверите в живота на Цар Освободител - Александър II


Император Александър II остава в руската история като царя-реформатор, който е отменил крепостното право, провел е съдебната, финансовата, военната и земската реформи. За нас българите той е Цар Освободител -  владетеля, който води Руско-турската освободителна война /1877-1878/ за освобождението на България от турско робство.

И макар неговото управление да се оценява противоречиво - реформите му не са доведени до край, нито един руски цар не е направил толкова много за своя народ, както е направил той. За неговата дейност и трагична смърт от терористите от „Народна воля“ е написано много.

По-малко известно е за Александър като човек, неговите слабости и страсти

Затова ще повдигнем завесата над интимния живот на Негово величество, изпълнен със страсти, любов и изневери.

Първата жена на Александър е германска принцеса. Бъдещият цар, по онова време още престолонаследник, се запознава с нея през март 1839 г. Пътешествайки по Европа, той посещава град Дармщад и тук по „волята на съдбата“, както пишат в старинните романи, среща принцеса Максимилиана Вилхелмина Августа София Мария Хесен-Дармщадска /тя изиграва важна роля за освобождението на България, а нейният племенник Александър Батенберг става първият български княз/.

Въпреки дългото й име, Александър от самото начало я нарича просто Мария. „Принцеса Мария много ми хареса, от първия момент, когато я видях“, пише той от Дармщад на своя баща Николай Първи, който по онова време е най-силният владетел в континентална Европа.

Това наистина е било любов от пръв поглед, страстна и незнаеща никакви прегради. „Мила мамо, не ме интересуват тайните на принцеса Мария! Ще се оженя единствено и само за нея, това е моето решение!“, пише той в друго писмо до императрицата-майка.

А „тайни“ е имало, именно по тази причина коронованите родители не са давали първоначално своето съгласие за този брак. Александър дори е заплашил, че по-скоро ще се откаже от трона, отколкото от принцесата. Проблемът е в това, че родителите на Мария отдавна са били разделени и е имало слухове, че нейният баща не е великият херцог на Хесен, а неговият щалмайстер, някой си барон дьо Гранси. Но всичко е било, както му е реда и официално за законен баща на Мария е смятан херцогът. Най-вероятно именно това, а не заплахите на Александър са изиграли решаваща роля и две години по-късно младите се венчават в Санкт Петербург. Мария е била на 17 години, а Александър – на 23.

Придворната дама Анна Тютчева, която познава отблизо принцесата, остава подробни спомени за нея. Мария през целия си живот е изглеждала по-млада, отколкото е, била е „слаба, крехка и необичайно изящна“. Умът й е „подобен на душата: тънък, изящен, проницателен, много ироничен, но лишен от темперамент, широта и инициатива...“. За това „отсъствие на инициативност“ или по-точно казано за отсъствието на интерес и активност в тези области, с които Мария, вече като императрица трябва да се занимава, получава много критики. Ние сме и признателни за създаването на Маринския театър /който по тази причина носи нейното име/, разцветът на дейността на руския Червен кръст. Това обаче са всичките й големи обществени дейности. От руските императрици се е очаквало повече.

[caption id="attachment_244958" align="alignnone" width="901"] Семейството на император Александър II[/caption]

Но едва ли трябва да упрекваме Мария. На нея просто не са й стигали силите за активна обществена дейност. Съпругата на Александър Втори ражда на императора 8 деца /първите две умират рано, а третият, който е кръстен на баща си, става бъдещият император Александър Трети/. Освен това Мария Хесенска е имала слаби бели дробове и в крайна сметка туберкулозата отнема живота й през 1880 г. Но както смятат мнозина е имало поне още две причини. Едната от тях е постоянният страх за съпруга, срещу който са извършени няколко покушения-Мария не доживява последното, което фактически е причинило смъртта на Александър.

Другата причина е дългогодишният роман на императора с Екатерина Дългорукова

Аферата е била известна на цялото обкръжение на царя. Той я е взимал със себе по време на визитите си в чужбина и дори я настанява в Зимния дворец.

Историята на тяхната любов е не по-малко романтична от историята на Александър и Мария Хесенска. През 1859 г. императорът е трябвало да участва в празненствата, посветени на юбилея от Полтавската битка. Недалеч от Полтава той спира в имението на княз Михаил Долгоруки, където се запознава с неговата дъщеря, която тогава е била на 11 години. По-късно децата на разорилия се княз са взети на издръжка на държавата: синовете са изпратени във военно училище, а дъщерите, включително Катинка Долгорукова, - в Института Смолни.

Завършвайки института, Екатерина остава в Петербург, където живее при по-големия си брат. В Лятната градина, където е обичал да се разхожда императорът, двамата се срещат. Спомнят си за миналото и продължават заедно разходката. Трябва да се каже, че Александър е бил ловец. Ходили са слухове за неговите романи с придворните дами още преди женитбата, а по-късно, когато отношенията му с Мария охладняват, той на няколко пъти си има фаворитки. Но този път нещата са били различни. В Екатерина той се влюбва страстно, отчаяно, „главозамайващо“, както пише в спомените си един от приятелите на царя.

Прави я княгиня Юриевска

Първоначално отношенията им са платонични – до нощта през юли 1866 г. в Белведере близо до Петерхоф. Катя тогава е на 18 години, а Александър – 48. Запазени са няколко техни писма, които носят неочакван за онези пуритански времена откровен еротичен характер. Впрочем само със страст едва ли може да се обясни тяхната връзка, която е продължила цели 15 години до самата трагична гибел на Александър Втори.

Той настоява своята любима в Зимния дворец и вкарва княгиня Долгорукова в личната свита на своята съпруга. Покоите на Екатерина, които заемат три големи стаи, се намират над покоите на императора и той може свободно да отиде там или обратното тя при него.

Екатерина Долгорукова ражда на Александър четири деца. Тяхното бъдеще, както и бъдещето на тяхната майка, силно вълнува императора, който добре помни, как проблемите с произхода са пречели на неговата първа съпруга. И когато Мария Хесенска умира, без да дочака окончателното приключване на официални траур, Александър се жени за Екатерина. Техният брак е морганатичен и тя не може да стане императрица. Но децата и получават титлата светлейши князе Юриевски.

Всичко това предизвиква огромно недоволство в двора, особено на престолонаследника, бъдещия император Александър Трети. Когато след смъртта на баща си /не е изминала и година след новата женитба/ той се възкачва на престола, Екатерина заедно с децата си трябва да напусне Русия. По-късно тя пише спомени за Александър, за тяхната любов. Тя запазва във витрини като реликви неговите мундири и дори домашния халат. Умира през 1922 г. във вилата си в Ница.

За нейния роман с императора са написани много книги, заснети са няколко филма. Най-известният от тях е френската лента от 1959 г. „Катя – некоронованата императрица“, в която главната роля изпълнява великолепната Роми Шнайдер.