Изкуствовед: Столът е най-бързо развиващата се мебел в интериора


Интервю с д-р Боряна Вълчанова, изкуствовед, автор на текстовете по проекта „ Столът като символ“

Д-р Вълчанова, защо решихте да направите изложба със столове?

Провокира ни фактът, че столът е сред най-бързо развиващите се мебели в интериора. Той е един от обектите, които най-красноречиво отразяват и естетическите тенденции, и вкуса, и социалния статус на човека. Освен това е един от най-ярките образци на мебелното изкуство.

Какво разкрива столът за следосвобожденския българин - бит, нагласа към света, желание да се европеизира и да модернизира домовете си?

В българската възрожденска къща е имало трикрако столче и миндер, но стол не е имало. След Освобождението с навлизането на новите европейски тенденции се променя и битът на българина. Започва внос на столове от Европа. Чужди специалисти по покана на държавата идват в България и създават мебелни ателиета. Там се проектират и произвеждат столове, които са в крак с европейските тенденции.

 

 

 

 

 

Така постепенно интериорът в страната ни започва да прилича на този в останалите европейски страни. В големите градове започват да се налагат нови архитектурни стилове и художествени течения. На фона на активни икономически и културни процеси българската архитектура извървява пътя от класицизма, неоренесанса, необарока, през еклектиката до сецесиона, които са архитектурните стилове на останалите европейски страни.

 

Кои са най-интересните експонати, знае ли се чие притежание са били те и кой ги е създал?

Експозицията включва над 30 стола и предмети, които са с историческа и естетическа стойност. Те са предимно от частни колекции в периода от Освобождението до Първата световна война. Най-любопитните са така наречените столове "Тоне". Михаел Тоне е едно от най-ярките имена, което оказва влияние върху цялото мебелно производство и до наши дни. Той започва да експериментира с пресоването и огъването на дървесния материал, като по този начин иска да създаде определени форми. Виенският стол е по негов дизайн. Той създава Стол №14 през 1859 г. Предизвиква такъв успех, че до 1930 година са продадени над 50 млн. броя по целия свят. И той до ден днешен е отъждествяван като Столът на столовете.

Кои са били българските майстори на столове в този период и от кои направления са повлияни?

Интересно е, това са чуждестранни автори, които идват от Чехия след Освобождението. Йосиф Вондраг основава столарското училище в Русе, което и до ден днешен е действащо. Неговото дело е продължено и от сина му, който организира столарски училища и на други места в страната, включително в София. Ян Скопец е друго име. Той идва в България по покана на Александър Вондраг, сина на Йосиф Вондраг, започва да преподава и технологията на Михаел Тоне. Това са значимите имена, които поставят началото на производството на столове у нас.

Как се е променил столът от периода след Освобождението до наши дни?

Много се е променил, най-вече дизайнът. Има столове, които са много красиви, остават знакови, но са изключително неудобни. Да създадеш стол е изкуство, като едно от най-важните неща е този продукт да бъде удобен. Сега търсим да ни е максимално удобен, защото повече седим на столовете.

Защо е важно за нас, българите, да се връщаме към миналото си и да опознаваме предците си и техния живот?

Периодът, в който ние се фокусираме с тази изложба - от Освобождението до Първата световна война, е един от най-значимите за развитието на българската култура и едва ли има друго такова поколение и архитекти, и дизайнери, и художници, които са постигнали тази висока европейска и професионална квалификация, с поглед към новото от художествената и културната сфера. Чрез тях се доказва, че нашето духовно развитие е част от многоспектърното европейско мислене и ние равнопоставено участваме в него.

Изложбата "Столът като символ" ще се състои от 13 юни до 30 юни в София в галерия "Средец" на Министерството на културата. Какво разкрива столът за българина след Освобождението и как предците ни са тръгнали по пътя към Европа, разговаряме с д-р Боряна Вълчанова – изкуствовед, автор на текстовете по проекта.