Архитектурните тайни на Белия дом, изграден с робски труд


Изграждането на сложната, впечатляваща и красива резиденция на Президента на Съединените американски щати започва през 1792 г. и е завършена само седем години по-късно – през 1800 г.  Мястото за строежа е избрано лични от президента Джордж Уошингтън, който също така е ръководил строителните работи.

Президентът Джон Адамс е първият американски президент, който официално се премества в Белия дом през 1800 г., но за негово съжаление не се задържа особено дълго в новата резиденция, тъй като само година по-късно – през 1801 г. новият президент Томас Джеферсън е избран за длъжност и заема мястото на Адамс, както начело на държавата, така и в Белия дом.

Дизайнът на резиденцията е проектиран от Джеймс Хобън в неокласически стил, който е основно вдъхновен от наследството на най-значителния ренесансов архитект от Северна Италия Андреа ди Пиетро де ла Гондола, останал в историята под името Паладио.

Колоните на сградата са добавени от президента Томас Джеферсън, след като той се премества в Белия Дом. Те са проектирани от Бенджамин Хенри Латроб. Западно крило е построено едва сто години по-късно – през 1901 г., а известният Овален офис е създаден през 1909 г. Сегашното източно крило е добавено през 1942 г.

През 2007 г. Белият дом е обявен за втората любима на американците сграда в архитектурно отношение в САЩ от Института на архитектите в страната

Първият камък на сградата е положен на 13 октомври 1792 г. Основата и основната част на резиденция са построени главно от роби от африкански произход. Към този момент от историята на Съединените американски щари робството е широко разпространено и всички богати и влиятелни земевладелци са притежавали роби, които са работели безусловно за своите господари и собственици.

Редица свободни американци, както чернокожи, така и бели, също участвали в изграждането на Белия дом. Множество придошли имигранти от Европа също са включени.

По време на изграждането на резиденцията, строителството на Белия дом се сблъсква с недостиг на труд и материали. След завършване си Белият дом е бил пет пъти по-малък от първоначално планирания сложен и изключителнод достолепен дворец.

Към момента на завършването му през 1800 г. правителството е изразходвало 232 371,83 долара за проекта.

Къщата е била изгорена от британските войски през 1814 г., когато единствено външните стени на сградата са оцелели

Тя е преработена и реконструирана от Бенджамин Хенри Латроб и Джеймс Хобън между 1815 г. и 1817 г. Между 1949 г. и 1951 г. президентът Хари Труман прави важни ремонти, за да подсили структурата на Белия дом, превръщайки го в далеч по-стабилен и сигурен. Цената на ремонта е 5,7 млн. долара.

Измененията довеждат до неприятния факт, че Белият дом губи част от своята историческа красота и финес, но през 1961 г. те отново се завръщат с пълния си блясък, под активното ръководство на Първата дама на президента Джон Кенеди Жаклин Кенеди.