Анимациите от детството ни: "Ну, погоди" и Чебурашка


Днешните деца са пренаситени от филми за различните възрасти по всяко време на денонощието. Децата от 70-те и 80-те години израстнаха в коренно различна ситуация – детски филми само в определени часове. С трепет децата очакваха анимацията в събота сутрин по „Добро утро“ или „Пинко Розовата пантера“ следобед във „Всяка неделя“. „Ну, погоди“ безспорно е в топ класациите на вечните анимации.

„Ну, Заяц, ну, погоди!“ - любима фраза на поколения българи.

Хубаво или лошо, почти всичко произведено по време на Съветския съюз е по държавна поръчка. Това важи и за може би най-известната руска анимация „Ну, погоди“. Служители в културното министерство решили преди точно 50 години, че трябва да дадат достоен отговор на анимациите на Дисни, Уорнър или Хана и Барбара.

Топ съветски аниматори трябвало да създадат сериал, който да разбие американските анимации.

Обявеният конкурс събира най-талантливите аниматори и сценаристи - Курляндски, Хайт, Камов и Успенски. Задача била точна и ясна – да създадат класическа анимация с двама герои, които се преследват.

Първоначалната идея била това да са петел и лисица. После сменили петела със заек, а накрая - лисицата с вълк.

Пилотният епизод на „Ну, погоди“ е подложен на голяма критика.

Според чиновници от министерството на културата вълкът и заекът изглеждат страшни, а целта е да забавляват децата. Художника постановчик Генадий Соколски отказва да прави промени и се оттегля от проекта. Колегата му Вячеслав Котьоночкин обаче намира идеята за перспективна и се заема с новите серии. Заекът бързо станал миловиден - синеок, с розови бузки.

„Видях един младеж, облегнат на стената на една къща. Беше с дълга коса, между дебелите му устни висеше цигара, коремът му се беше оголил между ризата и панталона и преливаше над колана. Разбрах, че точно така трябва да изглежда и моят вълк.”, спомня си Котьоночкин.

Владимир Висоцки трябвало да озвучава вълка

Легендарния певец и поет се въодушевил, но ентусиазмът му бързо бил попарен. По това време той е с особен статут и практически не му се разрешава да се появява във всесъюзния ефир. В първия епизод има леко намигване към Висоцки. Докато вълка се катери по въже към балкона на заека, за да го изяде, си подсвирква песента от филма “Вертикал” - “Если друг оказался вдруг...”

Така авторите на филма се спират на актьора Анатолий Папанов - известен у нас с филми като “Белоруската гара”, “12-те стола” и “Студеното лято на 53-а”. Той озвучава фразата от заглавието, която звучи в началото и края на всеки епизод.

Актрисата Клара Румянова озвучава заека.

Действието на всички серии се развива в ежедневната обстановка на съветския човек - в града, в парка, на плажа, в музея, на стадиона и т.н. Специална серия е посветена на московската олимпиада през 1980 г.

След разпадането на СССР са направени пет серии, като последната е от 2012 г. и е специално за Нова година.

Лятото на 2012 г. се прокрадват слухове, че “Ну, погоди” ще бъде забранен по руската телевизия преди 23 часа и ще трябва да получи ограничение “+18” заради сцени с употреба на алкохол и цигари, и заради такива с насилие. В крайна сметка руските деца не биват ощетени и анимационния сериал остава и за тях.

 

Вълкът от „Ну, погоди“ е авторът на първото селфи в света.

Първото селфи е направено още през 60-те години. Той успява да се увековечи със златния медал с помощта на обикновен лентов фотоапарат.

Нереализираната българска серия на "Ну, погоди"

Авторите на анимационния сериал са имали идея за епизод, в който действието се развива в България. Идеята се родила след третия филм през 1971 г. Сюжетът предвиждал вълкът да гони заека докато той се скрие в един от хладилниците на Киевската гара. Когато вълкът го последва двамата се оказват в България, където започват новите им приключения.

Екипът дори е идвал у нас за разговори с киностудиото, но не са се разбрали и всичко било отменено.

Това споделя един от сценаристите Александър Курляндский. Посещението е било по времето на най-силните години на българската анимация, благодарение на таланти като Доньо Донев, Тодор Динов, Христо Топузанов.

В заставката на телевизионните серии на „Ну, погоди!“ за малко се явяват ... Крокодилът Гена и Чебурашка.

Крокодилът Гена и Чебурашка са главните герои в анимационна поредица. Тя е направена по мотиви от произведенията на руския писател Едуард Успенски.

Още с първия филм „Крокодилът Гена“ (1969г.) двата персонажа стават известни.

Крокодилът, който всъщност е алигатор, е симпатичен, добър и приветлив. Ходи на задните си крака, носи костюм, шапка и бастун. Всеки ден ходи в зоологическата градина, където работи като... крокодил. Над работното му място има табелка: „Африкански крокодил Гена. Възраст: 50 години. Разрешено е да бъде хранен и гален“.

Чебурашка е малко измислено същество. Според предисловието на книгата „Крокодилът Гена и неговите приятели“  Чебурашка е бракувана играчка, която авторът е притежавал в детството. Представлявала нещо между зайче и мече с кръгла глава, която прилича на заешка, големи кръгли уши, също така големи жълти очи, като на бухал и къса пухкава опашка, като на малките мечета. Чебурашка е момче.

Любопитни факти за крокодила Гена и Чебурашка

  • В първите два филма Чебурашка очевидно може да чете. В последния филм, „Чебурашка отива на училище“ героят трябва да ходи на училище, за да се научи да чете.

  • Двамата герои имат и няколко паметника – първият от тях е издигнат в Раменское през 2005 г.

  • През 2003 г. японците откупват правата за филмирането на персонажите до 2023 г. и реализират нови 3-минутни епизоди.
  • Чебурашка се наричат и популярните през 70-те автомобили Запорожец 968 (заради щръкналите въздухозаборници), самолетът Ан-72.